Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
На едно кръстовище Рен забеляза група Пирати, които се връщаха към техните каруци в края на един неосветен път. Тя им подвикна и попита дали знаят къде се намира „Желязното перо“. Един от тях им посочи с гримаса. Останалите побързаха без коментар. Рен и Гарт продължиха напред.
Намериха кръчмата в центъра на Гримпен Уорд. Беше разнебитена сграда, покрита с проядено дърво и боядисана в червеникаво и синьо. Широките двойни врати стояха отворени, привързани с къси въжета. Вътре група мъже пееха и пиеха на дългия бар и по пейките. Рен и Гарт влязоха, като надничаха през дима и омарата. Малко хора се обърнаха да ги погледнат и после веднага отново извърнаха очи. Никой не искаше да срещне погледа на Гарт. Рен приближи до бара, повика сервитьора и си поръча една бира. Сервитьорът, мъж с тясно лице и уверени ръце веднага донесе две халби и зачака за рестото.
— Познаваш ли жена, наричана Усойницата? — попита го Рен.
Мъжът тръсна безизразно глава, взе си парите и се отдалечи. Рен го видя как спря и прошепна нещо на един друг. Онзи другият излезе. Рен отпи от бирата, която й се видя противно топла и отиде отново при бара, като повтори същия въпрос. Никой не познаваше Усойницата. Един от насядалите се ухили и направи неприличен знак, но забеляза Гарт и се махна. Рен продължи да пита. Някакъв друг мъж посегна към нея и тя блъсна ръката му. Но когато онзи посегна втори път, тя му запрати такъв юмрук в лицето, че онзи падна в безсъзнание. Рен запристъпя край него разтревожена. Явно дори със закрилата на Гарт цялата тази работа беше твърде опасна.
Когато стигна до края на бара, забави крачка. В дъното на стаята няколко мъже бяха насядали около слабо осветена маса. Един от тях й махна, почака да разбере дали го беше видяла, после й махна отново. Тя се поколеба и тръгна напред, като се блъскаше в тълпата, следвана от Гарт. Приближи до масата и спря на кратко разстояние от насядалите около нея мъже. Те бяха грубяни — мръсни, небръснати, с потъмняла кожа и зачервени, плашещи погледи. Пред тях имаше потни халби бира.
Мъжът, който й беше махнал, попита:
— Кого търсиш, момиче?
— Една врачка, името й е Усойницата — каза тя и зачака, сигурна, че той вече знае кого търси и къде може да го намери.
— За какво ти е?
— Искам да я попитам за Елфите.
Мъжът й се сопна:
— Няма никакви Елфи.
Рен изчака.
Мъжът се приведе напред на стола. Имаше груби черти и безчувствен поглед.
— Да речем, че реша да ти помогна. Ти ще ми направиш ли една услуга?
Мъжът впери поглед в лицето й и се захили безсрамно.
— Не това, което мислиш. Искам само да й кажеш две думи за мене. Виждам те по дрехите коя си. Ти си от Пиратите. И Усойницата е от тях, — той помълча. — Не знаеше това, нали? Виж сега, тя не обича да говори с никого, но с тебе може и да поиска, като види, че си като нея — той гледаше сурово и мрачно, вече не се преструваше. — Ще те заведа при нея, но искам ти да й зададеш един-два въпроса. Става ли?
Рен вече долавяше, че мъжът има намерение да я убие. Въпросът беше само кога и как. Но разбираше също, че наистина може да я заведе при Усойницата. Тя в миг претегли риска и изгодата и каза:
— Дадено. Но приятелят ми ще дойде с мен.
— Както кажеш — мазно се ухили мъжът. — И моите приятели идват. Тъй ще съм сигурен. Всички идват.
Рен огледа мъжа. Як, мускулест главорез. И другите бяха като него. Ако я хванеха на тясно…
— Гарт — обърна се към него тя. Бързо му направи знак тайно от хората на масата. — Тръгваме.
Мъжът, с когото бе разговаряла, се изправи и другите скочиха след него — една освирепяла шайка. Не оставяха никакво съмнение относно намеренията си. Онзи се отправи към един заден изход, останалите го последваха. Минаха по един празен коридор към вратата. Шумът от кръчмата напълно изчезна, щом вратата се затвори зад тях.
Мъжът й каза през рамо:
— Искам да знам как успява да печели на карти. Как завърта заровете. Как отгатва мислите на другите играчи, — и той се ухили. — Ти печелиш и аз печеля. Нали и аз трябва да си изкарвам хляба.
Той неочаквано спря пред една странична врата. Рен цялата изтръпна, но той не й обърна внимание, а извади от джоба си ключ, превъртя бравата и отвори вратата. Имаше стълби, водещи надолу. Мъжът откри един газов фенер, запали го и го подаде на Рен.