Друидите на Шанара

— Храната ни е на свършване — каза след известно време Уокър. — Водата също. Скоро ще трябва да търсим храна.

Лицето на Каризман светна.

— Аз ще наловя риба. На времето бях много добър рибар — макар че ловях риба само за удоволствие. Това беше един приятен начин да прекарвам времето си и да съчинявам песни. — А ти, Уокър Бо, с какво си се занимавал, преди да дойдеш на север?

Уокър се поколеба да отговори, изненадан и учуден от въпроса. Какво беше правил? — питаше се той.

— Бях стопанин — реши най-сетне.

— На какво? — заинтересува се Каризман.

— На една къща и земята наоколо й — тихо се отдаде на спомените си.

— На една цяла равнина и на всички същества, които са живели в нея — заяви Куикнинг, като погледна Каризман. — Уокър Бо е съхранявал живота също, както Елфите на времето. Отдавал е част от себе си, за да лекува земята.

Уокър отново я погледна озадачено.

— Напразни усилия — каза неловко той.

— Ти не можеш да съдиш за това — отвърна момичето. — Другите могат по-добре да преценят какво си успял да направиш. Ти си суров към себе си, а и не можеш да бъдеш справедлив и безпристрастен — тя млъкна, като го изучаваше с черните си спокойни и умни очи. — Аз зная, че ти си направил всичко, което си можал.

И двамата знаеха какво има предвид тя. Уокър бе стоплен от нейните думи и за сетен път почувства онова, което го сродяваше с нея. Кимна без да отговори и продължи да се храни.

Закусиха и отново се изправиха, за да огледат двореца и обмислят какво да предприемат.

— Може би отгоре ще се види нещо, — предположи Куикнинг. — Сигурно има някакъв отвор в купола или процеп в камъка, който да ни подскаже как можем да влезем.

Уокър се озърна. Наблизо се намираше богато украсена постройка с камбанария на върха, от която ясно можеше да се наблюдава купола. Те предпазливо стигнаха до нея, като непрекъснато внимаваха да не се натъкнат на капандури и започнаха да се изкачват нагоре. Скулптури на крилати ангели и фигури в мантии украсяваха стените и таваните. Те се движеха много внимателно. Централната стая беше широка. Стъклата на прозорците бяха отдавна разбити и всички вещи покрити с прах. Намериха стълбата, която водеше към камбанарията, и започнаха да се изкачват. Някои от стъпалата бяха паднали и те с усилие ги прескачаха. Минаваха от етаж на етаж, много от етажите бяха пробити, повечето бяха вкаменени, поради което и не пропадаха.

Изкачиха се на камбанарията и погледнаха през прозорците навън. Навсякъде пред тях се простираше Елдуист, сив и обгърнат в мъгла, изпълнен със сенките на отминаващия ден и наближаващата нощ. Дъждът бе спрял и сградите се издигаха като каменни светци по цялото протежение на полуострова. Облаците леко се бяха вдигнали и гладката повърхност на Тайдрейс, както и островърхите скали на сушата отвъд провлака, се виждаха през пролуките между каменните стени.