Друидите на Шанара

Банди пирати често посещаваха Гримпен Уорд да разменят стоки и да търгуват. Привикнали на произвола и коварството на Хората, изхвърлени от обществото, дамгосани бандити и размирници навсякъде, тук те се чувстваха у дома си. Но въпреки това предпочитаха да пътуват на групи за по-голяма сигурност. Рядко се осмеляваха да влязат поединично в Гримпен Уорд, както Рен и Гарт в момента.

Една случайна среща със семейство търговци бе накарала момичето и нейния огромен покровител да предприемат този риск. Ден след едно неуспешно нападение, бяха застигнали някакъв старец със синовете и снахите му, отправили се през проходите на север, на връщане от Шахтата. Те седнаха да хапнат заедно, разказваха си разни истории и Рен просто по навик бе попитала дали някой от тях не знае какво е станало със Западните Елфи. Старецът се бе усмихнал с беззъбата си, недружелюбна усмивка и бе кимнал.

— Аз не зная, както сигурно се досещаш, — тихо промълви той като дъвчеше края на лулата си и присвиваше очи срещу светлната. — Но в „Желязното перо“ в Гримпен Уорд има една старица, дето знае. Усойницата й казват. Аз самият не съм я срещал, защото не се отбивам често в кръчмите на Уорд, но говорят, че знаела тази история. Пророчица била, казват. Много особена, направо луда. — Той се наведе и огънят огря лицето му. — Онези я използват, змии такива. Изкопчват й тайните, та да могат да крадат парите на хората. — Той тръсна глава. — Ние гледаме да стоим настрана.

По-късно, когато семейството легна да спи и Рен и Гарт останаха сами, поговориха за всичко това. Имаха доста причини да стоят далеч от Дивибряг, но и също доста причини да отидат там. Една от причините бе техният преследвач. Той продължаваше да ги следва, тих и невидим, доста добре скрит като повей на вятъра. Не можеха нито да го видят, нито да му се изплъзнат. Той ги беше обвил като с паяжина и не ги изпускаше. Надяваха се, че Дивибяг няма много да му се хареса и ако имаха късмет, можеха и да се отърват.

Другата причина беше, че за пръв път, откак Рен бе заразпитвала за Елфите, тя получаваше някакъв определен отговор. Нямаше защо да не го проверят.

И ето че двамата бяха дошли въпреки несгодите. Надяваха се да намерят някакво решение и ето че след едноседмично пътуване, имаше надежда да го открият.

Минаха през центъра на града и крадешком оглеждаха всичко наоколо си. Отминаваха кръчмите една подир друга, но никъде не видяха „Желязното перо“. Влизаха мъже, а и някои жени, груби и безцеремонни, вонящи на бира и тежка миризма на пот. Виковете ставаха все по-силни и дори на Гарт започнаха да му се струват безумни. Няколко мъже се приближиха към Рен, пияни и невиждащи, търсещи пари или удоволствия, слепи за заплахата, която бе изписана в погледа на Гарт. Големият Пират ги накара да се махнат.