Островът от предишния ден

Това била най-вълнуващата страна. Чрез нея можел да се опознае онзи Horologium Catholicum, за който вече казахме, с часа на йезуитските мисии на всички меридиани; и не само това: тя сякаш изпълнявала и предназначението на една добра астролабия, тъй като разкривала също продължителността на дните и нощите, височината на слънцето със съотношението на Правите Сенки, правите и наклонените изгреви, продължителността на здрачаванията, кулминацията на неподвижните звезди в отделните години, месеци и дни. С множество съпоставки по тази именно страна отец Каспар стигнал до увереността, че най-после е на меридиана антипод.

След това имало трета страна, която съдържала в седем колела съвкупността на цялата Астрология, всички бъдещи затъмнения на слънцето и на луната, всички астрологични фигури за сезоните на земеделието, медицината, изкуството на мореплаването, заедно с дванайсетте знака на небесните обители и облика на природните неща, които на всеки знак са подвластни, и съответния Дом.

Сърце не ми дава да резюмирам цялото резюме на Роберто и цитирам четвъртата страна, която трябвало да изказва всичките чудеса на ботаническата, спагиричната, химичната и херметичната медицина, с простите и съставните лекове, извлечени от минерални или животински вещества и всички „привличащи, успокоителни, очистителни, смекчителни, смилателни, разяждащи, слепителни, отпущителни, загреваещи, охладителни, разхлабителни, облекчителни, прекратителни, приспивателни, пикочогонни, упоителни, изгарящи и подкрепителни Противоотрови“.

Не съумявам да обясня — и малко измислям — какво е ставало на петата страна, която е един вид покривът на куба, успоредна на линията на хоризонта, и която, изглежда, се е разполагала като небесен свод. Но се споменава и някаква пирамида, която не може да е имала основа, еднаква с куба, иначе е щяла да покрива петата страна, и която може би е по-правдоподобно да е похлупвала целия куб като палатка — ала тогава вероятно е била от прозрачен материал. Във всеки случай нейните четири стени трябвало да представят четирите страни на света, и за всяка от тях азбуките и езиците на разните народи, включително елементите на изначалния Адамов Език, йероглифите на египтяните и знаците на китайците и на мексиканците, и отец Каспар я описва като „една Sphynx Mystagoga, един Oedipus Aegyptiacus, една Monade Ieroglyphica, една Clavis Convenientia Linguarum, един Theatrum Cosmographicum Historium, една Sylva Sylvarum на всички естествени и изкуствени азбуки, една Architectura Curiosa Nova, една Lampade Combinatoria, една Mensa Isiaca, един Metametricon, една Synopsis Anthropoglottogonica, една Basilica Cryptographica, един Amphiteatrum Sapientiae, една Cryptomenesis Patefacta, един Catoptron Polygraphicum, един Gazophylacium Verborum, един Mysterium Artis Steganographicae, една Arca Arithmologica, един Archetypon Polyglotta, една Eisagoga Horapollinea, един Congestorium Artificiosae Memoriae, един Pantometron de Furtivis Literarum Notis, един Mercurius Redivivus, един Etymologicon Lustgartlem!“213

Че всичкото това знание беше предопределено да остане тяхно еднолично притежание, както бяха осъдени да не намерят никога вече пътя за връщане — това не тревожеше йезуита, не зная дали поради вяра в Провидението или от любов към познанието като цел само по себе си. Но ме поразява фактът, че тук вече и в главата на Роберто не се ражда дори една-единствена реалистична мисъл, и той започва да гледа на достигането на Острова като на събитието, което би придало смисъл — и то завинаги — на неговия живот.