Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
— Но не казвал ли ти, че небеса течни били?
— Може би не, може би са един голям вятър…
— Виждаш? Ти сам не знаеш…
— Е добре, този вятър движи всички планети около Слънцето, и в същото време кара Слънцето да се върти около себе си. Така има и един по-малък вихър, който кара Луната да се върти около Земята и Земята около себе си. И все пак не може да се каже, че Земята се върти, защото това, което се върти, е вятърът. По същия начин, ако аз спях на Дафна, а Дафна плаваше към онзи остров на запад, щях да се преместя от едно място на друго, и все пак никой не би могъл да каже, че моето тяло се е движило. Що се отнася до денонощното движение, то все едно, че съм седнал на голямо грънчарско колело, което се върти: положително щях да показвам ту лицето, ту гърба си, но нямаше да съм аз този, който се върти, щеше да е колелото.
— Това hypothesis на лукавец е, който иска еретик да бъде, а такъв да не изглежда. Но ти кажеш ми сега къде звездите стоят. И Ursa Major цяла-целеничка, и Perseus ли въртят се в същи вихър?
— Но всичките звезди, които виждаме, са също толкова слънца, и всяко е в центъра на един свой вихър, и цялата Вселена е едно голямо въртене на вихри с безброй слънца и от безброй по-безброй планети, даже и отвъд това, което виждат нашите очи, и всяко със свои си жители!
— А! Тука чакал аз тебе и твои от еретични по-еретични приятели! Това искате вие, безбройни светове!
— Ще ми позволите поне повече от един. Иначе къде е щял Бог да сложи ада? Не в недрата на земята.
— Защо не в недрата на земята?
— Защото — и тук Роберто повтаряше доста наслуки един аргумент, който беше чул в Париж, а и не бих могъл да се закълна в точността на изчисленията му — диаметърът на центъра на Земята възлиза на двеста италиански мили, и ако го повдигнем на куб, получаваме осем милиона мили. Като имаме предвид, че една италианска миля съдържа двеста и четирийсет хиляди английски стъпки, и тъй като Господ трябва да е отпуснал на всеки грешник поне шест кубични стъпки, то адът би могъл да побере само четирийсет милиона грешници — което ми се струва малко, като си помисля за всичките лоши хора, живели в тоя наш свят от Адам та до ден-днешен.
— Така щеше бъде — отвръщаше Каспар, без да удостои с проверка сметката, — ако грешниците с тяхно тяло вътре в него били. Но това чак подир Възкресението на Плътта и Страшния съд е! А тогава няма да има я вече нито Земята, нито планетите, а други небеса и нови земи!
— Съгласен съм, ако са само духове на грешници, ще се съберат и хиляда милиона на върха на игла. Има обаче звезди, които ние не забелязваме с просто око, но които се виждат с вашия далекоглед. Е добре, не си ли помисляте за един сто пъти по-мощен далекоглед, който би ви позволил да видите и други звезди, и после за един още хиляда пъти помощен, който би ви открил звезди още по-надалеч, и така нататък ad iniinitum! Нима искате да поставите граница на творението?
— Библията за това не говори.
— Библията не говори и за Юпитер, и все пак вие го гледахте онази вечер с вашия проклет далекоглед.
Но Роберто вече знаеше какво щеше да бъде истинското възражение на йезуита. Като това на абата в онази вечер, когато Сен-Савен го бе предизвикал на дуел: че при безбройни светове не можем вече да осмислим Изкуплението и сме принудени да си представяме или безброй Голготи, или нашата земна градинка като една привилегирована точка на мирозданието, в която Бог е позволил на своя Син да слезе, за да ни освободи от греха, докато на другите светове не е оказал подобна милост — за срам на безкрайната си доброта. И наистина такава беше реакцията на отец Каспар, което позволи на Роберто да го атакува отново.
— Кога е станал грехът на Адам?
— Моите братя съвършени математически изчисления направили, въз основа на Писанията: Адам съгрешил е три хиляди деветстотин осемдесет и четири години преди идването на Спасителя.
— Е добре, може би вие не знаете, че пътешествениците, стигнали до Китай, между които много ваши братя, намерили списъците на владетелите и династиите на китайците, и от тях се разбира, че китайското царство е съществувало преди повече от шест хиляди години, и значи преди Адамовия грях, а щом е така за Китай, то кой знае за колко още други народи. Това ще рече, че и Адамовият грях, и избавлението на евреите, и красивите истини на нашата Света Римска Църква, които са произтекли оттам, се отнасят само до една част от човечеството. Но има и друга част от човешкия род, която не е била засегната от първородния грях. Това не отнема нищо от безкрайната доброта на Бог, който се е отнесъл с Адамитите така, както бащата от притчата — с Блудния син, жертвайки своя Син само за тях. Но както онзи баща, който заповядал да заколят угоеното теле за съгрешилия син, не е обичал заради това по-малко другите добри и добродетелни братя, така нашият Създател обича най-нежно китайците и всички онези, които са се родили преди Адам, и се радва, че те не са изпаднали в първородния грях. Ако така е станало на Земята, защо да не е станало и на звездите?