Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
Преди всичко, доколкото го занимаваше Наблюдателницата, беше обладан от едничката мисъл, че този оракул можеше да му каже дори къде е и какво прави в същия момент Синьората. Доказателство, че на един влюбен, макар и разсейван с полезни телесни упражнения, е безполезно да се говори за Звездни Съобщения214; той търси все вест за своята прелестна мъка и свидно терзание.
Освен това, каквото и да му говореше неговият учител по плуване, копнееше по един Остров, който не изникваше отпреде му в настоящето, където беше той, а по Божия повеля почиваше в нереалността — или в не-битието — на предишния ден.
Срещайки вълните, хранеше надеждата да достигне един Остров, който беше бил вчера и чийто символ му се струваше Гълъбът с Цвят на Портокал, неуловим, като да беше избягал в миналото.
Роберто беше още движен от глухи представи, долавяше, че желае нещо различно от това на отец Каспар, но още не му беше ясно какво. И трябва да разберем несигурността му, защото беше първият човек в историята на вида, комуто се предлагаше възможността да отплува назад с двайсет и четири часа.
Във всеки случай се беше убедил, че трябва наистина да се научи да плува, а всички знаем, че една-едничка добра подбуда помага да се преодолеят хиляди страхове. Затова го виждаме как опитва отново на следващия ден.
На този етап отец Каспар му обясняваше, че ако се пуснеше от стълбичката и заразмахваше свободно ръце, сякаш следвайки ритъма на група свирачи, и придадеше непринудено движение на краката, морето щеше да го подхване. Убеди го да опита, отначало с обтегната връв, после като отпусна връвта, без да му каже, или по-точно известявайки го, когато ученикът вече беше придобил увереност. Наистина при известието Роберто мигом почувства как отива на дъното, но във вика си даде инстинктивно тласък с крака и се озова пак с глава отгоре.
Опитите продължиха цял половин час и Роберто започна да разбира, че може да се задържа на повърхността. Още щом понечеше обаче да заплува с по-голям замах, главата го теглеше назад. Тогава отец Каспар го насърчи да последва това влечение и да се отпусне с колкото може по-отметната глава, с вцепенено и много леко извито на дъга тяло, с ръце и крака, разперени като да трябваше все да досяга окръжността на някакъв кръг: щеше да се почувства като в хамак и можеше да си стои така с часове и дори да спи, целуван от вълните и от полегатото слънце на залеза. Как така отец Каспар знаеше всичките тези неща, без да беше плувал никога? По Theoria Physico-Hydrostatica, казваше той.
Не е било лесно да намери подходящото положение, Роберто без малко не се удушил с връвта сред оригвания и кихавици, но, изглежда, че по някое време равновесието е било постигнато.
Роберто за първи път чувстваше морето като приятел. Следвайки указанията на отец Каспар, беше започнал и да движи ръце и крака: вдигаше леко глава, отмяташе я назад, беше привикнал водата да влиза в ушите му и да понася налягането й. Можеше дори да говори, и то виком, за да бъде чуван на борда.
— Ако искаш сега ти обърни се — каза му дори по някое време Каспар. — Ти спуснеш дясна ръка, като да висяла под тяло ти, вдигнеш леко ляво рамо и готово, намерил се с корема надолу!
Не уточни, че при движението трябва да се сдържа дъхът, понеже се озоваваш с лице под водата, и то под една вода, която само това и чака — да изследва ноздрите на натрапника. В книгите по Mechanica Hydraulico-Pneumatica не го пишеше. Така поради една ignoratio elenchi215 на отец Каспар Роберто нагълта поредната стомна солена вода.
Но вече се беше научил да се учи. Беше опитал два-три пъти да се преобърне и беше разбрал един принцип, необходим на всеки плувец, а именно, че когато главата ти е под водата, не бива да дишаш — даже с носа, а дори да издухваш със сила, сякаш искаш да изхвърлиш от дробовете си и малкото въздух, който ти е толкова нужен. Изглежда нещо инстинктивно — а не е, както става ясно от тази история.
Все пак беше разбрал и че му е по-лесно да лежи по гръб, с лице нагоре, отколкото по очи. На мен ми се струва обратното, но Роберто се беше научил първо по този начин и един-два дни продължи така. Междувременно водеше диалози за главните системи.
Бяха заговорили отново за въртенето на Земята и отец Каспар го бе атакувал с Аргумента на Затъмнението. Ако се махне Земята от центъра на света и на нейно място се настани Слънцето, то Земята трябва да се сложи или под Луната, или над Луната. Ако я сложим отдолу, няма да има никога слънчево затъмнение, защото бидейки Луната над Слънцето и над Земята, не ще може никога да застане помежду Земята и Слънцето. Ако ли пък я сложим отгоре, няма да го има никога затъмнението на Луната, защото бидейки Земята над нея, не ще може никога да застане помежду нея и Слънцето. А при това и астрономията няма да може вече — както винаги чудесно е правила — да предсказва затъмненията, защото тя основава изчисленията си на движенията на Слънцето. Ако Слънцето не се движи, нейното начинание би било безпочвено.
214
Звездни Съобщения — срв. Г. Галилей, Звездно съобщение (Sidereus Nuntius). — Б.пр.
215
Ignoratio elenchi (лат.) — непознаване на списъка, т.е. на всички източници по въпроса. — Б.пр.