Островът от предишния ден

Опитите продължиха цял половин час и Роберто започна да разбира, че може да се задържа на повърхността. Още щом понечеше обаче да заплува с по-голям замах, главата го теглеше назад. Тогава отец Каспар го насърчи да последва това влечение и да се отпусне с колкото може по-отметната глава, с вцепенено и много леко извито на дъга тяло, с ръце и крака, разперени като да трябваше все да досяга окръжността на някакъв кръг: щеше да се почувства като в хамак и можеше да си стои така с часове и дори да спи, целуван от вълните и от полегатото слънце на залеза. Как така отец Каспар знаеше всичките тези неща, без да беше плувал никога? По Theoria Physico-Hydrostatica, казваше той.

Не е било лесно да намери подходящото положение, Роберто без малко не се удушил с връвта сред оригвания и кихавици, но, изглежда, че по някое време равновесието е било постигнато.

Роберто за първи път чувстваше морето като приятел. Следвайки указанията на отец Каспар, беше започнал и да движи ръце и крака: вдигаше леко глава, отмяташе я назад, беше привикнал водата да влиза в ушите му и да понася налягането й. Можеше дори да говори, и то виком, за да бъде чуван на борда.

— Ако искаш сега ти обърни се — каза му дори по някое време Каспар. — Ти спуснеш дясна ръка, като да висяла под тяло ти, вдигнеш леко ляво рамо и готово, намерил се с корема надолу!

Не уточни, че при движението трябва да се сдържа дъхът, понеже се озоваваш с лице под водата, и то под една вода, която само това и чака — да изследва ноздрите на натрапника. В книгите по Mechanica Hydraulico-Pneumatica не го пишеше. Така поради една ignoratio elenchi215 на отец Каспар Роберто нагълта поредната стомна солена вода.

Но вече се беше научил да се учи. Беше опитал два-три пъти да се преобърне и беше разбрал един принцип, необходим на всеки плувец, а именно, че когато главата ти е под водата, не бива да дишаш — даже с носа, а дори да издухваш със сила, сякаш искаш да изхвърлиш от дробовете си и малкото въздух, който ти е толкова нужен. Изглежда нещо инстинктивно — а не е, както става ясно от тази история.

Все пак беше разбрал и че му е по-лесно да лежи по гръб, с лице нагоре, отколкото по очи. На мен ми се струва обратното, но Роберто се беше научил първо по този начин и един-два дни продължи така. Междувременно водеше диалози за главните системи.

Бяха заговорили отново за въртенето на Земята и отец Каспар го бе атакувал с Аргумента на Затъмнението. Ако се махне Земята от центъра на света и на нейно място се настани Слънцето, то Земята трябва да се сложи или под Луната, или над Луната. Ако я сложим отдолу, няма да има никога слънчево затъмнение, защото бидейки Луната над Слънцето и над Земята, не ще може никога да застане помежду Земята и Слънцето. Ако ли пък я сложим отгоре, няма да го има никога затъмнението на Луната, защото бидейки Земята над нея, не ще може никога да застане помежду нея и Слънцето. А при това и астрономията няма да може вече — както винаги чудесно е правила — да предсказва затъмненията, защото тя основава изчисленията си на движенията на Слънцето. Ако Слънцето не се движи, нейното начинание би било безпочвено.