Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— А нима пускат кучета във фризьорските салони? — изненада се Незнайко.
— Разбира се — потвърди дребосъчето. — Има специални фризьорски салони за кучета. Пък и не само салони. Открити са специални магазини, където продават различни деликатеси за кучета, има кучешки ресторанти, закусвални, хлебопродавници и сладкарници, специални спортни зали и площадки, плувни басейни и дори стадиони! Има кучета, които обичат да се надбягват на тези стадиони. И за това ги награждават с медали. Има кучета — любители на водния спорт; те участвуват в плувни състезания или играят водно поло. Има и такива кучета, които сами не спортуват, но пък с удоволствие гледат различните кучешки състезания. Чувал съм, че в град Давилон е построен дори театър за кучета.
— Да, да, вярно е! — потвърди друго дребосъче. — Аз бях веднаж в този театър. Извънредно интересно зрелище! Казват, че кучетата проявяват интерес най-много към спектакли с участието на детективи, които залавят престъпници и разкриват различни престъпления. Особено им харесват пиеси, в които наред с детективите участвуват и полицейски кучета. Един мой познат разказваше, че медицинските изследвания уж показвали значително подобряване на самочувствието у кучетата, които са посетили кучешкия театър или са гледали състезания в кучешката спортна зала. В това отношение обаче трябва умереност, защото прекалено честите посещения на състезания могат да разстроят нервната система на кучетата. Когато гледат кучешки надбягвания, някои кучета се вълнуват толкова силно, че после не могат да спят добре, стряскат се насън и губят апетит.
— И аз веднаж се грижих за едно куче, което живееше в много богат дом — намеси се в разговора трето дребосъче. — Това куче си имаше специален лекар, който следеше здравето му и го лекуваше от затлъстяване. То беше свикнало да спи по цял ден, а тъй като това беше вредно за него, докторът ми нареди да го будя постоянно и да не му давам да спи. Трябваше непременно да го издърпвам от леглото му, а то ми се зъбеше злобно и жестоко ме хапеше. Докторът намираше, че за кучето е полезно точно това, защото го принуждава да прави известни движения, от които може да отслабне. Кучето обаче не слабееше. Вместо него аз слабеех и освен това през цялото време ходех изпохапан. В края на краищата кучето умря от затлъстяване въпреки постоянно оказваната му лекарска помощ.
Точно в това време вратата се отвори и в кантората влезе, воден на синджирче, голям бял пудел със сплетена на косички грива и с пухкав пискюл на опашката. Той въвлече след себе си своята господарка в разкошна тънка рокля и с голяма модна шапка, прилична на кошница с цветя. След нея в кантората влезе прислужница, в ръцете на която се мъдреше малко чипоносо кученце, покрито от главата до опашката с червеникави къдрици.
— Трябва ми добра бавачка за моите две очарователни кученца — каза господарката на животните, като се обърна към служащия, който при вида на богатата посетителка веднага изскочи иззад преградката.
— Заповядайте, госпожо — извика той, усмихвайки се широко. — В кантората ни винаги има най-богат избор от бавачки, които могат да обслужват кучета от най-разнообразни и благородни породи. Вие ги виждате пред себе си. Всеки от тях може да бъде наречен истински приятел на животните, специалист в своята работа с кучетата, ентусиаст, тъй да се каже, на стайното и декоративно развъждане на кучета. Всички те са запознати с правилата за добро държане, притежават изискани маниери и прекрасно възпитание… Ставайте, негодници! — изсъска той, като се обърна към седналите на пейката дребосъчета.
Всички послушно станаха.
— Поклонете се на дамата!
Всички се поклониха. И Незнайко също.
— Госпожо, на вас остава да спрете избора си на този, който най-много ви харесва.
— Тук работата не се отнася до мене — каза господарката на кученцата. — Аз бих искала бавачката да се хареса на моите очарователни кученца… Е, хайде, Роланд — обърна се тя към пудела. — Покажи, миличък, кой ти се харесва най-много.
С тези думи тя откачи синджирчето от нашийника на пудела. Освободен от синджира, пуделът бавно тръгна към дребосъчетата и почна да ги души едно по едно. Когато се приближи до Незнайко, той, неизвестно защо, много се заинтересува от обувките му: мириса ги продължително, след това вирна глава, близна Незнайко право по бузата и клекна пред него на пода.
— Не се ли лъжеш, Роланд? — попита го господарката му. — Наистина ли той ти се харесва?… Я да видим сега какво ще каже Мими?