Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Когато спечелеха по този начин малко пари, двамата приятели отделяха по десет сантика за нощуване, а с останалите вечеряха в някоя евтина гостилничка. През тези дни рядко им провървяваше толкова, че да могат и да закусват, и да обядват. Козлето казваше, че щом им се налага да преминат към еднократно хранене, най-добре е да ядат вечер преди лягане, защото ако си изядат паричките сутрин или на обед, до вечерта и без това пак ще огладнеят и няма да могат да заспят през нощта.
В Задънената уличка на Гадсън те нощуваха не на минус втори етаж, а вече на минус четвърти, защото там леглото струваше не десет, а само пет сантика. Впрочем обстановката на минус четвъртия етаж малко се различаваше от обстановката на минус втория. Там беше още по-мръсно, по-шумно, по-тясно, миришеше по-лошо и имаше повече дървеници. По-малко беше единствено чистият въздух. Колкото се отнася до плъховете, те бяха толкова много, че през нощта беше невъзможно да се слезе от нара, без да се настъпи опашката на някой плъх.
Козлето, както вече казахме, се страхуваше много от тези отвратителни животни. Той дори не можеше да мисли за нещо друго сега и постоянно говореше за тях. Нощем често сънуваше, че по шията го хапе плъх, и се събуждаше ужасен. А когато не спеше, през цялото време му се привиждаха плъхове, дори и там, където ги нямаше. В края на краищата една нощ наистина го ухапа плъх по шията. Разбуден от страшната, болка, Козлето силно изпищя и отхвърли от себе си мръсната твар. Шията му моментално се поду, и то толкова много, че той не можеше да си мръдне главата. Сутринта температурата му се повиши, и от този ден той вече не можеше да става от леглото си.
Сега Незнайко обикаляше сам магазините, мъчейки се да спечели повечко пари, за да нахрани болния си приятел. Останалите обитатели на нощния приют също се стараеха да облекчат страданията на Козлето. Някои го гощаваха с печени картофи, а когато Незнайко не успяваше да спечели достатъчно пари, плащаха мястото му на нара. Всички един през друг препоръчваха по някакво средство за лекуване на болния. Едни казваха, че на подутата шия трябва да се сложи студен компрес от настъргани сурови картофи, други предлагаха компрес от задушено зеле, трети уверяваха, че трябва да се слага варен хрян, четвърти съветваха да се наложи балното място с глина и отгоре да се завърже с парцал.
Всички тези средства бяха опитани, но болният се чувствуваше все по-зле. За съжаление никой нямаше достатъчно пари, за да се извика лекар, а безплатно никакъв лекар нямаше да се съгласи да лекува болния.
Скоро Незнайко все пак успя да си намери постоянна работа и у него се появи надеждата, че ще спечели достатъчно пари за да заплати лекуването. Веднаж той вървеше по улицата и забеляза пред една къща обявление, на което беше написано: „Кантора за наемане бавачки на кучета“. Незнайко събра кураж, отвори вратата и се озова в една стая, където на дълга пейка покрай стената бяха насядали няколко дребосъчета. В дъното на стаята, зад дървена преградка, седеше служител и разговаряше с някого по телефона. Незнайко седна на крайчеца на пейката и попита съседа си какво означава това „бавачки на кучета“ и за какво ги наемат. Дребосъчето отговори:
— Много от богаташите обичат кучета, но нямат желание да се грижат сами за тях и затова наемат други да се занимават с кучетата им. Ето такива дребосъчета, които умеят добре да се грижат за кучетата, се наричат кучешки бавачки. Понякога извикват такава кучешка бавачка да поиграе с някое кученце, докато неговите стопани са на театър или на кино. Подобна работа се нарича работа по повикване. Често обаче наемат кучешки бавачки и на постоянна работа в някоя богаташка къща. Това е много по-изгодно.
— А трудно ли е да бъдеш бавачка на кучета?
— Зависи от това на какво куче ще попаднеш. Едно хубаво, добро куче няма да ти създаде никакви грижи: нахрани го навреме и го изведи на разходка — това е всичко, което се иска от тебе. Но има и едни разглезени животни, дето са свикнали да ги къпят по пет пъти на ден. Тогава още сутринта трябва да го изкъпеш с топла вода, защото то не може да търпи студена, после да го избършеш хубаво, да му разчешеш козината с гребен, за да не се сплъстява, да му дадеш да закуси, да го наметнеш с жилетка или чул че, за да не изстине след банята, и чак тогава да го изведеш на разходка. Докато се разхождаш, също не бива да зяпаш, ами трябва добре да си отваряш очите да не би тази твар да сграбчи някого за крака, защото тя само това търси — да ухапе някой минувач или да се сдави с чуждо куче. След разходката следва фризьорски салон. Там на кучето ще му направят маникюр, ще го подстрижат и ще му накъдрят козината. После ще му напарфюмират и муцуната така, че да мирише на цял километър разстояние като някоя гранд дама…