Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Милейди?
— Хана, тук нямам никого освен теб, Кат и онзи глупак сър Хенри. Аз съм млада жена, в разцвета на красотата и остроумието си, а живея сама, като затворничка, без никаква компания освен една дойка, един шут и един глупак.
— Тогава едва ли шутът ще ви липсва — казах сухо.
Намерението ми беше да я разсмея, но когато ме погледна, очите й бяха пълни със сълзи.
— Шутът ще ми липсва — каза тя. — Нямам нито един приятел, нямам с кого да разговарям. Нямам никой, когото да го е грижа за мен.
Тя се изправи и заповяда:
— Придружи ме!
Минахме през порутения дворец, през вратата, която висеше, наполовина откачила се от пантите, и излязохме в градината: тя се облегна на мен и аз почувствах колко е слаба. Тревата беше израснала в безпорядък върху пътеката, във всички канавки беше прораснала коприва. Елизабет и аз си проправяхме път през съсипаната градина като две старици, вкопчени една в друга. За миг си помислих, че страховете й са верни: че затворничеството щеше да я погуби, дори ако кралицата не изпратеше за палача с неговата брадва. Минахме през люлеещата се порта и излязохме в овощната градина. Венчелистчетата на цветовете бяха разпръснати по тревата като сняг, клоните се привеждаха, натегнали от млечнобял цвят. Елизабет се огледа из градината, преди да ме хване под ръка и да ме притегли към себе си.
— Свършено е с мен — каза тя. — Ако тя му роди син, с мен е свършено. — Извърна се и тръгна през тревата: опърпаната й черна рокля докосваше влажните цветчета, които полепваха по края на полите. — Син — промърмори тя, като дори в огорчението си внимаваше да снишава гласа си. — Проклет син на испанец. Проклет син на испанец католик. А Англия ще бъде преден пост на испанската империя. Англия, моята Англия пионка в испанската политика. И ще се върнат католическите свещеници, ще пламнат кладите, и бащината ми вяра и бащиното ми наследство ще бъдат изкоренени от земята на Англия, още преди да имат време да разцъфнат. Проклета да е. Проклета да е, нека върви в ада, а с нея — и проклетото й дете.
— Лейди Елизабет! — възкликнах. — Не говорете така!
Тя се нахвърли върху ми, с вдигнати ръце и стиснати юмруци. Ако бях по-близо, щеше да ме удари. Беше толкова разгневена, че не знаеше какво прави.
— Проклета да е, проклета да си и ти, че оставаш нейна приятелка!
— Трябва да сте знаели, че това може да се случи — започнах. — Бракът беше уговорен, той нямаше да отлага вечно…
— Как да предположа, че тя ще се омъжи? — процеди Елизабет. — Кой би я взел? Стара и невзрачна, заклеймявана като копеле през половината си живот, половината принцове на Европа вече я отхвърлиха. Ако не беше проклетата й испанска кръв, Филип никога не би я взел. Сигурно е умолявал да го освободят от това задължение. Сигурно е паднал на колене и се е молил за всяка друга участ, вместо това, да бъде принуден да се люби с тази съсухрена стара девица.
— Елизабет! — възкликнах: бях искрено потресена.
— Какво? — Очите й пламтяха от гняв. За миг повярвах, че не съзнава какво говори. — Какво лошо има да кажа истината? Той е млад, красив мъж, който ще наследи половин Европа, тя е жена, остаряла преждевременно, а и без друго си е достатъчно стара. Отвратително е, като си помислиш за тях двамата, как се съешават, като младо прасенце върху стара свиня. Това е отвратително. А ако е като майка си, тя ще ражда само мъртви бебета.
Запуших ушите си с ръце.
— Държите се противно — казах искрено.
Елизабет се извъртя рязко към мен.
— А ти си нелоялна! — изкрещя тя. — Би трябвало да ми бъдеш приятелка, и да останеш моя приятелка, каквото и да се случи, каквото и да казвам. Ти беше измолена за мой шут, редно е да бъдеш на моя страна. А аз казвам единствено истината. Аз бих се срамувала да преследвам един млад мъж като нея. По-скоро бих умряла, отколкото да ухажвам мъж, достатъчно млад да ми бъде син. По-скоро бих умряла сега, отколкото да стигна до нейната възраст и да бъда нежелана стара мома, негодна за нищо, непривлекателна за всички, безполезна!
— Не съм нелоялна — казах спокойно. — И съм ваша компаньонка, тя не ме е измолила като шут, за да бъда при вас. Готова съм да ви бъда приятелка. Но не мога да ви слушам как я ругаете като продавачка на риба от Билингсгейт.
При тези думи тя нададе вопъл и рухна на земята, с лице, бяло като ябълков цвят, с разпилени по раменете коси, притиснала ръце към устата си.
Коленичих до нея и взех ръцете й. Бяха ледени, тя изглеждаше на косъм от припадъка.
— Лейди Елизабет — казах успокоително. — Успокойте се. Този брак ще бъде сключен, това е неизбежно, и вие не можете да направите нищо по този въпрос.