Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Беше горещо. Крисчън лежеше с глава на гърдите ми и усещах горещия му спокоен дъх във врата си. Кракът му - преметнат през тялото ми, ръката - през кръста ми. Опитах се да задържа съня. Знаех, че в мига, в който мръдна, ще се разбуди и той, а не си доспиваше и имаше нужда от сън. Бавно започнах да прехвърлям събитията от предната вечер. Бях пила много. Боже, наистина ли бях изпила всичкото това пиене? Не беше за вярване че Крисчън ми е разрешил. Спомних си как ме сложи да си легна и се усмихнах. Беше мило и така неочаквано. Наум си направих един бърз медицински преглед. Стомах? Бива. Глава? Удивително добре, леко замаяна. Дланта ми беше все още червена. И се сетих за дланите на Крисчън, когато ме пляскаше. Тялото ми се сви конвулсивно и той се събуди.
- Какво има? - Сивите му сънени очи търсеха тревожно моите.
- Нищо. Добро утро. - Прокарах зачервените си пулсиращи пръсти през косата му.
- Изглеждате прекрасно, госпожо Грей. - Целуна ме по бузата. Грейнах цялата.
- Благодаря, че се погрижи за мен снощи.
- Обичам да се грижа за теб. Искам да го правя - каза той тихичко, но очите му го издадоха. В дълбоките им сиви дълбини видях как пламна чувството за гордост и триумф. Ще кажеш, че беше спечелил световната купа по Супербоул.
„Моят Петдесет!“
- Караш ме да се чувствам обожавана.
- Това е, защото те обожавам - каза той и сърцето ми прескочи един удар.
Той хвана ръката ми. Заболя ме и явно несъзнателно съм направила гримаса. Той ме пусна на секундата и ме погледна пани-кьосан.
- Боли ли? - попита. Очите му пак станаха като малки ледени топчета, гласът му потъна в облак. Облакът на гнева.
- Е, все пак аз му ударих шамар. Него го е заболяло повече
- Мамка му на тоя ебалник.
Бях се заблудила, че сме оставили това зад гърба си.
- Не мога да понеса мисълта, че те докосна.
- Не ми е направил нищо, но поведението му беше крайно невъзпитано. Крисчън, наистина! Добре съм. Ръката ми е малко зачервена. Това е всичко. А ти със сигурност знаеш как боли ръка след такова пляскане. - Засмях се и той ме погледна учудено и някак развеселено.
- О, да, много добре знам, госпожо Грей. Бих си припомнил какво по-точно е това усещане, че съм позабравил. И то на секундата, стига да пожелаете.
- Контролирайте сърбящата ви ръка, господин Грей. - Погалих лицето му, бакенбардите, пръстите ми, въпреки болката, се заиграха с малките косъмчета. Това го разсея и той целуна нежно дланта ми. Болката изчезна като по чудо.
- Защо снощи не ми каза, че те боли?
- Ами... снощи не усещах болка. Но и сега съм добре, наистина.
Очите му омекнаха и устните му се извиха в усмивка.
- Иначе как се чувстваш?
- По-добре, отколкото заслужавам.
- Имате доста силна дясна ръка, госпожо Грей.
- И не е лошо да не го забравяте, господин Грей.
- Така ли? - И изведнъж се превъртя и ме затисна с тяло. Пак потънала в матрака! Пак с ръце над главата. Очите му - заковани в моите.
- Можем да се бием всеки ден, ако искаш. Всъщност да те подчиня в леглото е една от фантазиите ми. - Целуна ме по шията.
- Мислех, че това правиш от самото начало - казах без дъх, защото беше захапал лекичко мекото на ухото ми.
- Хм... да, но искам малко съпротива. - Носът му минаваше по бузата и челюстта ми.
„Съпротива?“ Застинах. Той спря, пусна ръцете ми и се опря на лакът.
- Искаш да се съпротивлявам и да се бием из леглото ли? Тук? -прошепнах, като едва прикрих изненадата си. Е, добре де, шока си.
Той кимна, очите му бяха полупритворени и съсредоточени върху реакцията ми.
- Сега?
Той сви рамене, явно обмисляше идеята. После се усмихна и кимна бавно.
Беше много напрегнат, цялото му тяло ме покриваше, усещах ерекцията му до копнеещата си кожа. „Какво иска да каже? За каква съпротива ми говори? Какви фантазии? Дали ще ме нарани?“ Моето друго аз надигна глава, поклати я отрицателно и каза: „Никога!“
- Това ли имаше предвид, когато не искаше да си легнеш ядосан?
Той кимна, очите му бяха все така напрегнати.
Хм... моят Петдесет си беше наумил да се бием.
- Не си хапи устната - предупреди ме Крисчън.
Изпълних послушно.
- Мисля, че ме хващате доста неподготвена, а и предимството е на ваша страна, господин Грей, аз съм в крайно неизгодна позиция. - Запърхах с мигли. Всъщност тази игра можеше да се окаже весела.
- Неизгодна позиция?
- Да, разбира се. Вие вече сте ме поставили на мястото, където искате да бъда.