Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Ана Тайсън. Ударът ти е по-тежък от самата теб! - извика Елиът и заръкопляска щом ме видя да влизам в кухнята. Мия и Кейт също бяха седнали около плота за закуска, а госпожа Бентли правеше гофрети. Крисчън го нямаше.
- Добро утро, госпожо Грей - усмихна се госпожа Бентли. -Какво ще желаете за закуска?
- Добро утро. Каквото приготвяте и за другите. Къде е Крисчън?
- Навън - каза Кейт и посочи към задния двор.
Отидох до прозореца. През него се виждаха планините и дворът. Беше прекрасен слънчев летен ден, небето - бебешко синьо, а съпругът ми се бе впуснал в задълбочена дискусия с някакъв мъж на няколко метра от къщата.
- Това е господин Бентли - каза Мия. Гласът й беше безрадостен, дори сърдит. Тя гледаше зловещо Итън. Зачудих се какво става с тях. Погледнах пак през прозореца.
Съпругът на госпожа Бентли беше с много светла коса, тъмни очи, с работни панталони и тениска с надпис „Пожарна служба Аспен“. Крисчън беше с черни джинси и тениска. Докато двамата вървяха бавно към къщата, унесени в разговора си, Крисчън се наведе и взе някаква бамбукова пръчица. Може би вятърът я бе донесъл или просто някой я беше хвърлил сред лехите с цветя. После разсеяно започна да я оглежда, подхвърли я в ръка и я стрелна напред.
Продължаваха да говорят все така задълбочено. Крисчън се наведе, вдигна бамбуковата пръчица и пак я хвърли напред. Връхчето й се удари в земята. Изведнъж той погледна към прозореца и се почувствах ужасно неловко. Все едно го шпионирах. Той спря, аз му махнах сконфузено и се върнах при плота за закуска.
- Какво правиш? - попита Кейт.
- Нищо. Гледах Крисчън.
- Бая си налапала въдицата - изсмя се тя.
- Ти пък не си ли? Скоро ще се сродяваме. - Засмях се и се опитах да се отърся от безпокойството, което ме обзе, докато гле дах как Крисчън мята бамбуковата пръчица. И когато тя скочи и ме прегърна, подскочих от изненада.
- Ще сме като сестри! - възкликна тя. Беше невъзможно да не бъдеш част от щастието й.
- Хей, сънчо, ще кацаме. Трябва да си закопчаеш колана - събуди ме нежно Крисчън.
Започнах да опипвам около себе си и да търся колана в прос ъ ница. Той ме целуна по челото и се отпусна на седалката. Облег нах глава на рамото му и пак затворих очи.
Безкрайно дълго ходене из планината, пикник на един от върховете, прелестни гледки - всичко това ме бе изтощило до смърт. Останалите също бяха доста тихи, дори Мия. Тя още беше кисела и неразговорлива, както сутринта. Зачудих се как върви кампанията по свалянето на Итън. Не знаех какво и дали изобщо
г
нещо се е случило. Запитах се къде са спали снощи. Погледите ни се срещнаха и се опитах с усмивка да я попитам дали е добре. Тя ми се усмихна кратичко и тъжно и пак се зачете. Погледнах Крисчън. Той преглеждаше някакъв договор или нещо такова и си правеше бележки по него. Изглеждаше спокоен. Елиът тихичко похъркваше до Кейт.
Обмислях как да притисна Елиът и да го разпитам за Гиа, но нямаше начин да го хвана насаме, Кейт винаги беше плътно до него. Крисчън изобщо не се интересуваше от този въпрос, за да седне да го разпитва, а и аз не бях настояла, в интерес на истината. Елиът сложи ръка на коляното на Кейт с жест на притежание. Тя светеше от щастие, а само преди ден бе изказала съмненията си в чувствата му. Как го нарече Крисчън? Лелиът? Може би така са му казвали у дома като дете. Много хубаво име. Много по-добро от онова, който му бях лепнала аз. Изведнъж той отвори очи и улови погледа ми. Изчервих се. Отново заловена в шпионаж.
Той се засмя, протегна се и каза:
- Обичам, когато се изчервяваш, Ана.
Кейт ми се усмихна и ме погледна доволна и от него, и от себе си, както гледа котката след като е излапала канарчето.
Пилот Бейли съобщи, че започваме да се спускаме към Сий Так и Крисчън хвана ръката ми.
- Как мина уикендът ви, госпожо Грей? - попита Крисчън. Вече бяхме в аудито и пътувахме към „Ескала“. Тейлър и Райън седяха на предните седалки. Усмихнах се и изведнъж изпитах пак онова чувство на срам.
- Можем да ходим винаги когато пожелаеш и да вземаме с нас когото пожелаеш.
- Трябва да заведем Рей. Риболовът ще му хареса.
- Прекрасна идея.
- А как беше твоят уикенд? - попитах.
- Добре - отвърна той, леко озадачен от въпроса ми. - Много добре!
- Изглеждаш отпочинал.
- Знаех, че си в безопасност. - Сви рамене.
- Крисчън, аз съм в безопасност почти винаги. Казвала към ти: ще умреш преди да си направил четирийсет с тези вечни тре-
воги. А аз искам да остарея и да ми побелеят косите с теб. -Хванах ръката му, а той ме погледна все едно не ме разбираше. Нежно целуна пръстите ми и смени темата.