Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Как е ръката ти?
- По-добре.
- Много добре, госпожо Грей. Значи сте готова да се изправите лице в лице с Гиа?
Мамка му! Бях забравила, че тази вечер трябва да се видим и да прегледаме окончателните чертежи. Врътнах очи.
- Може да минем и без теб. Ще те изолирам някъде и ще те пазя далеч от неприятности - засмях се.
- Ти да ме пазиш?
- Да, както винаги, от всичките тези жени хищници - прошепнах.
Крисчън си миеше зъбите, а аз вече бях в леглото. Връщахме се в ежедневието. Към работата, към папараците, към Джак и вероятността някой да му помага. Крисчън беше доста неразго-ворлив по този въпрос. Дали знаеше нещо? И ако знаеше, дали изобщо щеше ми каже? Въздъхнах. Да измъкнеш информация от него беше като да вадиш зъб без упойка, а след такъв прекрасен уикенд... Дали да развалям хубавото усещане с питане и вадене на зъби без упойка?
Беше чудо да го видя извън обичайната му среда, извън апартамента, спокоен и щастлив със семейството си. Зачудих се дали този апартамент не му напомня за миналото, за нещата, които е правил тук преди мен, и дали това не го напряга допълнително. Може би не беше лоша идея да се преместим.
„Ама и аз съм една! Та ние така или иначе се местим. В голяма хубава къща на брега“. Проектът на Гиа беше готов и одобрен, работниците на Елиът щяха да започнат следващата седмица. Засмях се, като се сетих за изражението на Гиа, когато й казах, че съм я видяла в Аспен. Оказа се, че е било чисто съвпадение. Решила да замине там и да работи на спокойствие над чертежите си, съвсем сама. В един миг даже си бях помислила, че има пръст в избора на пръстена, но се оказа, че съм грешала. Но все още не й вярвах. Исках да чуя същото и от Елиът. Тя поне вече се държеше на разстояние от Крисчън.
Погледнах нощното небе. Тази гледка щеше да ми липсва. Този поглед към безкрая. Сиатъл в краката ни, пълен с хиляди примамливи неща и все пак така далечен. Може би това беше истинският проблем на Крисчън. Живял беше прекалено изолиран от реалния свят, сам беше изградил изолатора около себе си и сам беше заключил вратата му отвътре. Доброволно избрано отшелничество. Но със семейството си беше по-щастлив, свободен и не така вманиачен да контролира. Зачудих се какво ще каже Флин по въпроса. Но да! Как не се бях сетила! Той имаше нужда от свое собствено семейство! От деца! Поклатих глава. „Изключено! Много сме млади. Рано е!“
Крисчън влезе в стаята, божествен както винаги.
- Всичко наред ли е? - попитах.
Той кимна разсеяно и легна.
- Никак не ми се иска да се връщам в реалността - казах.
- Така ли?
Поклатих глава и погалих милото му красиво лице.
- Беше прекрасен уикенд. Благодаря ти.
- Ти си моята реалност, Ана - усмихна се нежно той и ме целуна.
- Липсва ли ти?
- Кое да ми липсва?
- Знаеш. Бастуните, камшиците и... другите неща - прошепнах смутено.
Той ме изгледа неразбиращо и ме попита с очи: „Накъде биеш е тези въпроси?“ Сянка на съмнение мина по лицето му и след малко той каза твърдо:
- Не, Анастейжа, не ми липсват. - И ме погали по бузата.
- Доктор Флин ми каза нещо, което няма да забравя. Каза, че аз едва ли бих била такава с теб, ако нямаше тези наклонности. Беше неочаквано трудно да го осъзная, но вероятно е истина.
- Тогава не знаех, че има и друг начин, Ана. Сега знам. И беше много поучително.
- Аз? Да уча теб? - Изсмях се.
Погледът му омекна и той попита:
- А на теб липсва ли ти?
„О, как се отговаря на такъв въпрос?“
- Не искам да ме нараняваш, но обичам да играем на твоите игри, Крисчън. Това вече го знаеш. Аш искаш да направиш нещо със... - Свих рамене и го погледнах.
- Нещо? Нещо с какво?
- Ами... знаеш... с камшик или палка... - Спрях и се изчервих. Той ме изгледа учудено.
- Е, ще видим. В момента ми се ще една старомодна успокояваща ванила. - И палецът му мина по крайчето на долната ми устна и той ме целуна.
Подател: Анастейжа Грей Относно: Добро утро Дата: 29 август 2011, 09:14 До: Крисчън Грей
Господин Грей,
Исках само да Ви кажа колко Ви обичам. Това е. Винаги твоя А х
Анастейжа Грей, главен редактор на СИП
Подател: Крисчън Грей
Относно: Оправихте понеделнишкото ми настроение
Дата: 29 август 2011,09:18 До: Анастейжа Грей
Госпожо Грей,
Колко е хубаво човек да чуе такива думи от съпругата си {послушна или не) в понеделник сутрин!
Позволете ми да Ви уверя, че чувствата ни са взаимни. Прости ми за мероприятието тази вечер. Надявам се да не ти е много екучно, х
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"