Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Искаш ли да седнем? - попита той.
„О, моля те, не се сърди!“
- Не. Танцувай с мен.
Той ме гледаше безизразно и не обелваше и дума.
„Докосни ме...“ пееше жената.
- Танцувай с мен. Танцувай, Крисчън, моля те! - Хванах ръцете му - той гледаше в посоката, в която бе изчезнал онзи - и започнах да се движа в ритъма, да го обгръщам с тялото си.
Хората пак бяха направили кръг около нас, но стояха все така на дистанция.
- Ти го удари? - каза той все така закован на едно място.
- Ами... Първо помислих, че си ти, но усетих косматите му ръце. Моля те, танцувай с мен.
И докато ме гледаше в очите, погледът му започна да се променя. Тъмен, горещ. Изведнъж ме хвана рязко за кръста, придърпа ме плътно до себе си и стисна ръцете ми зад гърба.
- Искаш да танцуваме? Да танцуваме тогава - изръмжа в ухото ми и завъртя ханша си срещу моя. А аз не можех да направя нищо друго, освен да го следвам с приковани на гърба ръце.
„О, той наистина танцува божествено!“ Притискаше ме до себе си, без да ме пуска и за миг, но усетих как ръцете му полека отпускат хватката си и как бавно ме... освобождава. Плъзнах длани по здравите му мускули, изпъкнали под сакото му, към раменете. Той ме притисна и продължих да следвам движенията му, а той бавно и сластно под ритъма на музиката ме понесе из времето, из пространството.
И когато улови ръката ми и ме завъртя първо в едната посока, после в другата, разбрах, че се е върнал при мен, че не се сърди.
Танцувахме и усещането беше така освобождаващо, истинско удоволствие. Гневът му се беше стопил. Въртеше ме в музиката с поглъщаща страст, в нашето малко местенце на дансинга, без да ме пуска. Караше ме да се чувствам грациозна, това го умееше, в това беше добър. Караше ме да се чувствам секси просто защото той беше секси. Караше ме да се чувствам обичана, защото освен петдесетте нюанса той имаше богатство... от любов, която искаше да даде. И като го гледаш как се забавлява, би си помислил, че този човек няма нито една грижа на света. Знам, че любовта му плуваше в облак, облака на чувствата му за притежание, за контрол, но не бих могла да го обичам повече отколкото е възможно да се обича изобщо.
Към края на песента бях останала без дъх.
- Може ли да седнем? - помолих.
- Разбира се. - И ме поведе към сепарето.
- Разгорещи ме. И съм доста потна - прошепнах в ухото му, докато сядахме на масата. Той ме притисна към себе си и каза със съблазнителна усмивка, гальовно като мъркащ котарак:
- Обичам те разгорещена и потна. Макар че предпочитам да те изпотявам и разгорещявам насаме.
Все едно нищо особено не се бе случило на дансинга. Бях изненадана, че не ни изхвърлиха. Огледах се, но от русата горила нямаше и следа. Или си беше тръгнал, или го бяха изхвърлили. Кейт и Елиът танцуваха мръсни танци. Мия и Итън бяха доста по-прилични и сдържани. Отпих от шампанското.
Крисчън ми подаде още една чаша вода и ме изгледа с поглед, който не търпеше възражение. „Пий!“ Нямаше нужда да го казва, виждах го в очите му.
Изпих водата. Дори с желание.
Той взе една бутилка „Перони“ от кофичката с лед и отпи дълго и жадно.
- Ами ако имаше някой папарак? - попитах.
Той веднага разбра, че говоря за начина, по който просна горилата по задник.
- Имам адвокати. Скъпо платени адвокати - каза хладнокръв-но, дори арогантно.
- Но законите важат и за теб, Крисчън. Аз и аз вече го бях ударила и всичко беше под контрол.
Очите му се вледениха
- Никой не докосва това, което е мое.
Накара ме да се почувствам все едно пропускам очевидното.
Отпих пак и изведнъж всичко ми дойде в повече. Музиката беше прекалено силна, пулсираща, главата ме заболя, краката ми бяха уморени и подути и боляха зверски. Бях пияна.
- Хайде да се прибираме - каза той.
Кейт и Елиът дойдоха на масата и Кейт попита с надежда:
- Тръгвате ли?
-Да.
- Добре, и ние.
Докато чакахме пред гардероба, Кейт започна да ме разпитва.
- Какво се случи всъщност?
- Онзи ме опипваше
- Отварям очи в един миг и виждам как го удряш.
- Е, знаех, че Крисчън ще експлодира като водородна бомба със същите или по-тежки последици и щеше да ви развали вечерта. -Все още се опитвах да разбера себе си, как приемам поведението му, но в този момент мислех само едно - можеше и да е по-зле.
- Вечерта на всички нас - поясни тя. - Май доста лесно се пали - добави сухо и се загледа в Крисчън, който вземаше палтото ми.
- Да, права си - засмях се.
- Но мисля, че го държиш изкъсо.
- Изкъсо? - Това ли правех? Да го държа изкъсо?
Той застана зад мен и ми помогна да се облека.
- Събуди се, Ана. - Крисчън ме полюшваше нежно. Бяхме стигнали пред къщата. Едва отворих очи и с мъка слязох от минивана. Кейт и Елиът бяха изчезнали, а Тейлър чакаше търпеливо.