Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Когато ги отворих, дансингът бе започнал да се пълни. С Кейт и Мия бяхме притиснати по-близо една до друга. И за голяма моя изненада открих, че всъщност е много хубаво. Забавлявах се истински. Поразкърших се още малко. Набирах смелост. Кейт бе вдигнала и двата си палеца в знак на одобрение. Усмихнах й се.
Затворих очи. Как съм могла да изпусна двайсет години от живота си? Да не танцувам цели двайсет години. Все четях, никога не се забавлявах. Но Джейн Остин не е имала хубава музика, която да я накара да танцува така. А Томас Харди... Господи, той би се чувствал дяволски виновен, ако не танцува само с жена си. Засмях се.
г
И Крисчън беше този, който ми вдъхна увереност, накара ме да усетя тялото си и да не се срамувам от него, научи ме да се движа със самочувствие.
Изведнъж усетих зад себе си две ръце на кръста ми. Усмихнах се. „Крисчън е тук!“ Извих тяло, ръцете му минаха надолу, стиснаха дупето ми и после се върнаха на кръста ми.
Отворих очи. Мия и Кейт ме гледаха с ужас. „Мамка му, чак толкова ли съм зле в танците?“ Посегнах да хвана ръцете на Крисчън. Господи колко бяха космати! Леле! Това не беше той! Завъртях се ужасена. Зад мен стоеше някаква руса горила с повече зъби от нормалното и ми се усмихваше похотливо, може би за да ги извади на показ.
- Махни си шибаните ръце от мен! - изревах няколко октави над музиката като освирепяла пума.
- Хайде, пиленце, дай да се позабавляваме - усмихна се той и вдигна маймунските си ръце, сините му очи грееха под пулсиращите ултравиолетови светлини.
И преди да се замисля, му забих един шамар.
„Ох! Ръката ми!“
- Разкарай се! - викнах. Той ме гледаше учудено, сложил длан върху пламналата си буза. Разперих пръсти пред лицето му и наврях халката и годежния си пръстен в очите му.
- Женена съм, задник такъв!
Той сви рамене и ми се усмихна полуизвинително, полуаро-гантно.
Огледах се трескаво. Мия бе застанала до мен и гледаше заплашително русата горила. Кейт беше изчезнала някъде. Крисчън не беше на масата. „О, дано е отишъл до тоалетната!“ Отстъпих крачка назад и тялото ми опря до едно друго тяло, което познавах добре. Крисчън сложи ръка около кръста ми и ме придърпа до себе си.
- Разкарай си шибаните ръце от жена ми - каза. Не викаше, но гласът му някак отекна над музиката.
„Мамка му!“
- Тя може сама да се грижи за себе си, и то доста добре, като гледам - извика русата горила. Свали ръка от бузата, по която го бях шамаросала, и тогава Крисчън го удари.
Всичко стана като в забавен каданс. Перфектен удар под брадичката, нанесен с огромна скорост, без да изисква кой знае как-
I
ви усилия. Горилата не го очакваше. Строполи се на пода като чувал с боклук, какъвто си и беше.
Еба си!
- Крисчън, недей! - викнах уплашено и застанах пред него да го спра. Можеше да го убие. - Вече го ударих. - Опитвах се да надвикам музиката. Той не ме погледна. Гледаше русия с ярост и злост, каквито никога не бях виждала в очите му. Е, може би само веднъж, когато Джак се опита да ме сваля.
Останалите по дансинга се раздвижиха, все едно някой бе хвърлил камък в спокойните води на езеро, оградиха ни, но останаха на безопасна дистанция от нас и горилата. Русият започна бавно да се изправя, но точно тогава се появи и Елиът.
О, не! Кейт бе застанала до нас и гледаше като тресната. Елиът хвана ръката на Крисчън, а сега вече дойде и Итън.
- Спокойно, спокойно! Не знаех. - Русата горила вдигна ръце като да развее бяло знаме и си плю на петите. Очите на Крисчън го проследиха студено. Мен изобщо не ме погледна.
Досега беше вървяла някаква песен за жената като секси кучка. Започна друг техно ритъм, по-бавен, със страстен женски вокал. Елиът ме погледна, после погледна Крисчън, пусна ръката му и взе Кейт в прегръдките си. Обвих ръце около Крисчън и най-сетне той ме погледна. Очите му все още горяха от първичен, ужасяващ гняв. Изглеждаше като побеснял тийнейджър.
Огледа лицето ми и попита:
- Добре ли си?
- Да. - Потърках дланта си, за да разнеса жилещата болка от удара, и сложих ръце на гърдите му. Дланта ми пулсираше. Никога не бях посягала на никого. Какво ми стана? Все пак русият не беше извършил кой знае какво престъпление срещу човечеството, нали?
Но дълбоко в себе си знаех отговора. Бях го ударила, защото знаех как ще реагира Крисчън, ако ме види да танцувам с някой непознат и този непознат ме опипва. Знаех, че ще изгуби обичайния си самоконтрол, а това беше страшно. А и мисълта, че някой може да си позволи да извади от релсите мъжа ми, любовта на живота ми, ме побъркваше.