Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Вкусно ли е? - попита той и легна върху мен. Очите му пламтяха.
- Да, виж сам.- Пъхнах палеца си в устата му и той го засмука и захапа. Изстенах, хванах главата му и се опитах да го приближа до устните си. Пак качих крака на кръста му. Устните му тръгнаха бавно по челюстта към брадичката ми и той нежно я захапа.
- Толкова си красива. - Зарови лице в ключиците ми. - Такава красива кожа... - Дъхът му беше лек, като полъх върху кожата ми, по гърдите ми.
Лежах копнееща, объркана... а сега трябваше и да чакам. Мислех, че ще е бързо.
- Крисчън... - примолих се. Прокарах свитите си в юмруци ръце през косата му.
- Тихо - прошепна той и направи кръгче с езика си около зърното ми, пое го в уста и засмука силно.
Изстенах, извих тяло, повдигнах се към него. Усетих усмивката му върху кожата си. Той се прехвърли на другата гърда.
- Нетърпелива ли сте, госпожо Грей? - Захапа и другото зърно, а аз хванах здраво косата му и дръпнах главата му към себе си. Той изстена и ме предупреди:
- Ще те вържа!
- Моля те, искам те в мен - виех и умолявах.
- Всяко нещо с времето си - каза той и ръката му се плъзна към ханша ми, а устата му продължи да смуче с наслада зърното ми. Застенах силно, дишах бързо и пак се опитах да го накарам да влезе в мен или поне да го засмуча с влагалището си. Усещах го тежък, твърд, така близо, но той никак не бързаше.
„Мамка му!“ Опитах се да се измъкна, да го катурна настрани.
Той хвана ръцете ми, закова ги към леглото широко разперени и пак ме притисна с цялата си тежест, подчини ме напълно. Бях обезумяла, подивяла.
- Ти искаше съпротива - казах.
Той се надигна, ръцете му все още върху китките ми, погледна ме. Сложих пети в горната част на бедрата му, набрах се и бутнах. Той не помръдна.
- Не искаш да играем честно? - попита удивен, очите му грееха от вълнение.
- Искам само да ме любиш, Крисчън! - „Как може да е такъв? Първо се бием и се борим, после целият прелива от нежност. Толкова ме обърква! Господин Меркурий в леглото ми!“
- Моля те. - Натиснах пак с пети. Горещите му сиви очи потърсиха моите. Какво ли му минаваше през ума? За секунди го видях съвсем различен - удивен, объркан. Пусна ръцете ми, седна и ме придърпа в скута си.
- Добре, госпожо Грей, ще го направим по вашия начин.
Повдигна ме и леко ме надяна на члена си.
Извиках от облекчение. Да, това исках! От това се нуждаех! Увих ръце около врата му, плъзнах пръсти в косата му и се отдадох на блаженото чувство да го усещам в себе си, да го яздя. Започнах да се движа, да го чукам с моята скорост, по моя си начин. Той изстена, устните му намериха моите и се изгубихме един в друг.
Прокарах пръсти през косъмчетата на гърдите му. Той лежеше до мен по гръб, тих и неподвижен. И двамата все още дишахме тежко. Пръстите му свиреха някаква мелодия по гърба ми.
- Мълчалив си - казах и го целунах по рамото. Той се обърна и ме погледна. Очите му не издаваха нищо.
- Забавно беше.
„Мамка му, какво не е наред?“
- Ана, съвсем ме обърка.
- Обърках ли те?
Той се обърна към мен и легнахме лице в лице.
- Да, когато ти държиш нещата в ръце. Много е... различно.
- В смисъл... приятно различно или неприятно? - Прокарах пръст по устните му. По погледа му се досетих, че не разбира въпроса. После разсеяно целуна пръста ми.
- Приятно различно - каза, но не прозвуча никак убедително.
- Никога ли не си... го правил преди? - Изчервих се още щом попитах. Дали наистина исках да знам повече, отколкото вече знаех за калейдоскопа на цветния му сексуален живот преди мен? Подсъзнанието ми ме изгледа войнствено над очилата си. „Наистина ли искаш?“
- Не, Анастейжа. Ти можеш да ме докосваш.
Да, разбира се, другите петнайсет нямаха това право. Това простичко обяснение говореше толкова много.
- Госпожа Робинсън е можела да те докосва - казах преди изобщо да се замисля, без акълът ми да има възможност да спре устата ми. „Мамка му! Защо изобщо я споменах?“
Той застина. Очите му питаха: „О, не, накъде биеш?“
- То беше съвсем различно - прошепна Крисчън.
- Приятно различно или неприятно различно? - Вече не можех да се спра да питам.
Изведнъж видях в очите му изражението на удавник, болка, съмнение.
- Неприятно... мисля. - Говореше толкова тихо, че едва го чувах.
- Мислех, че ти е харесвало.
- И аз така мислех... по онова време.
- Но сега не мислиш така?
Той ме погледна с широко отворените си очи и бавно поклати глава.
„О, не... моето изгубено момче!“ И чувствата ме заляха. Хвърлих се върху него и започнах да целувам лицето, врата му, гърдите, малките му кръгли белези. Той изстена, придърпа ме към себе си и ме целуна със страст. И бавно, много бавно, по неговия начин, с неговата скорост се отдадохме един на друг.