Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Кейт и Елиът седнаха в дъното, хванати за ръце. Изглеждаха щастливи и нежни един към друг, лицата им сияеха под тихата мека светилна на малките блещукащи ароматни свещички, поставени в кристални купички върху ниската маса. Крисчън ми направи знак да седна, аз се наместих до Кейт, той - до мен и се огледа.
- Покажи ми пръстена си - опитах се да надвикам музиката. Помислих си, че скоро ще изгубя гласа си, ако трябва да викам така до края на вечерта. Кейт изпъна ръка напред. Пръстенът беше изключителен: солитер във фина, изключително изработена чашка с по един малък диамант от двете страни. Изглеждаше малко ретро, във викториански стил.
- Много е красив.
Тя кимна щастливо и стисна бедрото на Елиът. Той се наведе към нея и я целуна.
- О, я се разкарайте - извиках.
Елиът се засмя.
Появи се млада сервитьорка с къса черна коса, палава усмивка и явно униформеното за клуба облекло - изрязани черни сатенени гащи.
- Какво искате за пиене? - попита Крисчън.
- Няма да плащаш и тази сметка! - викна Елиът.
- Елиът, не започвай пак с глупостите - каза меко Крисчън.
Въпреки настояването на Кейт Елиът и Итън да поемат сметката Крисчън просто ги игнорира. Погледнах го с любов. Моят господин Петдесет нюанса... винаги да държи нещата в свои ръце.
Елиът отвори уста да каже нещо, но мъдро реши да не опонира, а каза:
- За мен бира.
- Ти, Кейт? - попита я Крисчън.
- Шампанско. Мисля, че и Итън ще иска бира. - Усмихна се сладко, да, точно така, сладко. Направо грееше. Цялото й тяло, лицето й, думите й излъчваха неземно щастие и беше такова удоволствие да си около този топъл лъч на радостта.
- Ана?
- Шампанско.
- Бутилка „Кристал“, три бири „Перони“ и бутилка студена минерална вода с шест чаши - каза Крисчън авторитетно, с онзи тон, който не търпеше възражения и празни приказки.
Честно казано, доста секси.
- Благодаря, сър, веднага идвам - каза мило госпожица Секси сатенени гащи номер две, но си спести пърхането на мигли, макар че леко се изчерви.
Поклатих глава. „Не, той е мой, миличка!“
- Какво има? - попита ме Крисчън.
- Тая не пърхаше с мигли - разсмях се.
- А трябваше ли? - попита той и се опита безуспешно да прикрие смеха си.
- Жените често го правят - казах иронично.
- Ревнувате ли, госпожо Грей?
- Ни най-малко. - Нацупих устни и изведнъж осъзнах, че съм започнала да свиквам с начина, по който жените реагират на вида му. Е, не чак свикнала, но може би мъничко. Крисчън хвана ръката ми и целуна пръстите ми.
- Няма от какво да ревнувате, госпожо Грей - каза в ухого ми и дъхът му ме погъделичка.
- Знам.
- Добре.
Сервитьорката се върна и след минутка вече допивах поредната чаша шампанско.
- Ето, изпий това - каза Крисчън и ми подаде чаша леденос-тудена вода.
Погледнах го недоволно.
Той се намръщи. Не чух, но определено видях как отрони въздишка.
- Три чаши бяло вино на вечеря, две чаши шампанско, и това след дайкирито следобеда и трите чаши фраскати на обяд. Пий!
Как беше разбрал за коктейлите следобед? Погледнах го начупено, но истината е, че беше прав. Взех водата. Изпих я по не особено приличен за една дама начин и обърсах устатата си с ръка, за да изкажа протеста си, че пак ми се нарежда какво да правя.
- Добро момиче - каза той и се засмя. - Един път вече успя да повърнеш върху мен. Не ми се ще да го преживявам отново.
- От какво се оплакваш? Искаше да спиш с мен, нали?
- Така е, исках. - Усмихна се и очите му омекнаха.
Итън и Мия се върнаха.
- На Итън му писна. Хайде, момичета. Към дансинга! Да се поразкършим! Да изгорим калориите от шоколадовия мус!
Кейт стана.
- Идваш ли, Елиът?
~ Нека остана и да те гледам.
Наложи се да отместя погледа си от тях. Изчервих се само от начина, по който я любеше с очи. Когато ме видя, че ставам, тя се усмихна широко.
- Отивам да изгоря малко калории - прошепнах в ухото на Крисчън. - А ти може да ме гледаш.
- И не се навеждай!
- Добре. - Изправих се на секундата. Наложи се да се опра на рамото му. Всичко около мен се разлюля - или аз се олюлях.
- Не е зле да пийнеш още малко вода - каза той с предупредителен тон.
- Добре съм. Седалките са ниски, а токовете ми са много високи.
Кейт ме хвана за ръката, поех дъх и тръгнахме след Мия.
На дансинга можеше да се развихрим. Имаше хора на всякаква възраст и си танцуваха кой както си знае. Никога не съм можела да танцувам добре. Всъщност никога не бях танцувала, преди да се запозная с Крисчън. Кейт ме прегърна.
- Толкова съм щастлива - извика тя и започна да танцува, а Мия крещеше с музиката и ни се усмихваше. Мия си беше Мия -летеше из целия дансинг. Господи, и заемаше доста място! Обърнах се да погледна към нашата маса. Мъжете ни гледаха. Ритъмът запулсира в мен, затворих очи и му се отдадох.