Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Искаш ли да те пренеса? - попита Крисчън.
Поклатих глава.
- Ще ида да прибера госпожица Грей и господин Кавана -каза Тейлър.
Крисчън кимна и ме поведе към вратата. Краката ме боляха нечовешки, пулсираха. Запрепъвах се след него. Бяхме на входа, когато той се наведе и нежно хвана глезена ми, повдигна го и свали обувката, после и другата. „О, Господи! Какво облекчение!“ Той се изправи с обувките в ръка и попита весело:
- По-добре ли е така?
Кимнах.
- Имах такова хубаво видение. Тези двете - погледна обувките - на раменете ми. - После поклати глава и ме поведе през тъмната къща по стълбите и нагоре към спалнята ни.
- Уморена си, нали? - попита нежно.
Кимнах. И тогава той започна да разкопчава колана на тренч-кота.
- Ще се справя - измънках и направих неубедителен опит да продължа сама.
- Остави на мен.
Въздъхнах. Едва сега осъзнах колко съм гроги.
- От височината е, не си свикнала. И от пиенето, естествено.
- Засмя се, съблече ми палтото и го хвърли на стола. После ме поведе към банята. „Защо ме води там?“
- Седни - каза.
Седнах и затворих очи. Чувах как мърда някакви шишенца из тоалетното шкафче, но бях прекалено уморена да направя усилие да видя какво става. След малко той бутна главата ми назад. Отворих изненадано очи.
- Затвори очи - каза той. — „Мили боже! Какво ще прави с тоя памук?“ Той леко прокара почистващия тампон над дясното ми око. Седях като втрещена, докато той внимателно почистваше грима ми.
- Ето го момичето, за което се ожених.
- Не харесваш гримирани жени?
- Не мога да кажа, че не харесвам когато си гримирана, но повече харесвам това, което е под грима ти. - Целуна ме по челото. - Ето, изпий ги. - Сложи в ръката ми две хапчета и ми подаде чаша вода.
Нацупих се.
- Изпий ги - заповяда той.
Врътнах очи, но ги изпих.
- Добре. Искаш ли да те оставя сама? - попита той сардонично.
- Както винаги галантен, господин Грей! Да, искам да пишкам.
- И искаш да изляза? - засмя се той.
- А искаш ли да останеш? - засмях се и аз.
Той наклони глава на една страна и ме изгледа очевидно заин тригуван и развеселен.
- Ти си един перверзен кучи син! Марш! Не искам да ме гледаш как пишкам. Това вече е прекалено! - Изправих се и го избутах от банята.
Когато излязох, той вече беше по долнището на пижамата си. Хм... Крисчън по пижама. Стоях и гледах като парализирана коремните му мускули, гърдите му, деликатните косъмчета под корема... Той тръгна към мен.
- Наслаждаваш ли се на гледката? - попита.
- Както винаги.
- Мисля, че сте леко подпийнала, госпожо Грей.
- За първи път се налага да се съглася с вас, господин Грей.
- Нека ви помогна с това шалче, което наричате рокля. Тези неща трябва да ги продават с инструкция за безопасност. - Обърна ме и разкопча единственото копче на врата ми.
- Беше толкова ядосан...
- Бях.
- На мен ли?
- Не, за първи път не на теб. - Целуна ме по рамото.
Усмихнах се. Не на мен!
- Това е нещо ново.
- Да, ново е. - Целуна и другото ми рамо, пусна роклята надолу и тя се свлече на пода. Свали и бикините ми и ме остави съвсем гола. После ме хвана за ръката.
- Хайде, прекрачи - изкомандва и аз прекрачих роклята и бикините, като пазех равновесие само благодарение на това, че стисках ръката му.
Той се наведе, вдигна дрехите ми и ги метна на стола при тренчкота на Мия.
- Ръцете горе - каза нежно и ми облече една от тениските си, издърпа я надолу и бях готова за леглото.
Дръпна ме в ръцете си, целуна ме, дъхът ми с аромат на мента от пастата за зъби се сля с неговия.
- Колкото и да ми се ще да се заровя в теб, да се изгубя в теб, мисля, че си пила малко повече от необходимото, намираш се на височина две хиляди и петстотин метра и нощес не успя да се наспиш. Хайде, в леглото.
Дръпна завивката настрани, аз се покатерих на леглото, той ме зави нежно и ме целуна по челото.
- Затвори си очите. Когато се върна, искам да те намеря заспала. - Това беше закана, заповед... беше Крисчън.
- Не ме оставяй сама - примолих се.
- Трябва да се обадя по телефона, Ана.
- Събота е, късно е. Моля те!
Той прокара ръка през косата си.
- Ана, ако сега си легна при теб, няма да можеш да си починеш. Спи - каза категорично и пак ме целуна по челото. - Лека нощ, бебчо!
През съзнанието ми минаваха кадри, случки от деня. Крисчън, метнал ме на рамото си в самолета, тревогата му дали ще харесам къщата, после как правихме любов следобед, после във ваната и реакцията му към роклята ми. О, да, и оная горила в клуба. Усетих изтръпване в ръката си при спомена. И после как Крисчън ме слага в леглото като бебе. Кой би си помислил? Усмихнах се и докато се унасях, една дума изплува в съзнанието ми. Напредък, това беше напредък.