Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Ищецът всъщност е казал следното: „давам ви свобода да довършите наредбата при уговорката, че по отношение на мене ще се придържате в общата сума от дванайсет хиляди лири. Ако надвишите тази сума до петдесет лири, няма да ви държа отговорен; но свръх тази сума вие вече не действувате от мое име и аз ще отхвърля всякаква отговорност“. За мене не е напълно ясно дали — ако би отхвърлил действително отговорността си по договаряните от архитекта доставки — ищецът би могъл, като се има предвид всички обстоятелства, да спечели едно дело; но той не е възприел този начин на действие. Той е приел отговорността си и търси правата си от ответника съобразно поетото от него задължение.
По моя преценка ищецът е в правото си да получи тази сума от ответника.
От името на ответника бе направен опит да се изтъкне, че в кореспонденцията не е била, нито се е възнамерявало да бъде установена граница на разхода. Ако би било така, не мога да открия причината, поради която ищецът е вмъкнал в кореспонденцията си сумата дванайсет хиляди и после допълнително още петдесет лири. Възражението на ответника би направило тези цифри безпредметни. За мене е очевидно, че с писмото си от 20 май той се е съгласил с едно съвсем ясно предложение, с чиито условия трябва да го считаме обвързан.
На тези основания се присъжда на ищеца исканата сума заедно със съдебните разноски.
Джеймс въздъхна и се наведе да вдигне чадъра си, който бе паднал с трясък при думите: „е вмъкнал в кореспонденцията“.
Откръстоса нозе и напусна веднага залата; без да дочака сина си, взе един затворен файтон (беше светъл, сив следобед) и отиде направо у Тимоти, дето намери Суидин; нему, на мисис Септимус Смол и леля Естер разправи как бе протекло заседанието, като същевременно изяде и две горещи бухтички, без да прекъсва разказа си.
— Соумс се държа много добре — завърши той. — Умът му е на място. Тая история няма да се хареса на Джолиън. И за Босини е лошо; не ще се изненадам, ако бъде обявен в несъстоятелност.
След продължително мълчание, през което гледа огъня в камината, той добави:
— Нямаше го в съда… защо ли?
Чуха се стъпки. В малката гостна се мярна фигурата на едър мъж в тъмночервено охранено лице. Показалецът на вдигната му ръка се очерта върху черния редингот. Той измърмори недоволно:
— Съжалявам, Джеймс, но не мога… не мога да остана.
Обърна се и излезе.
Беше Тимоти.
Джеймс се надигна от креслото.
— Така! — каза той. — Така! Знаех си аз, че става нещо не…
Не довърши, замълча и се загледа в себе си, сякаш бе видял някакво злокобно видение.
Соумс съобщава новината
След като напусна съда, Соумс не се прибра у дома си. Не му се отиваше в Сити, а тъй като изпитваше желание да сподели победата си, той се отправи, само че бавно и пеш, към дома на Тимоти, на Бейзуотър.
Баща му току-що си бе отишъл; мисис Смол и леля Естер, които вече знаеха цялата история, го поздравиха сърдечно. Сигурни бяха, че е огладнял след такъв разпит. Смитър му приготви нови бухтички, защото милият му баща бил изял всичките. Може да си полегне на дивана и да изпие чаша сливово бренди. То много подкрепя.
Суидин беше още тук; заседял се бе повече от обикновено, защото чувстваше нужда от развлечение. Щом чу предложението за бренди, той изфуча. На хубави неща се бяха научили младите! Като не можеше да пие, защото черният му дроб не беше в ред, той не търпеше друг някой да пие сливово бренди.
Тръгна си почти веднага, след като запита Соумс:
— А как е жена ти? Кажи й, че ако скучае и ако е съгласна да повечеря спокойно с мен, ще й поднеса такова шампанско, каквото не вкусва всеки ден.
Погледна отвисоко племенника си, сви дебелата си, подпухнала жълта ръка, сякаш стискаше в нея всички тия дребни риби, изпъчи гърди и се отдалечи полека.
Мисис Смол и леля Естер се ужасиха. Суидин беше наистина чудак!
И те горяха от нетърпение да запитат Соумс как ли ще посрещне Айрин решението на съда, но разбраха, че не бива да сторят това; той ще каже може би сам нещо, което ще хвърли известна светлина по този въпрос, най-парливия засега за тях; той ги измъчваше непоносимо, именно защото трябваше да мълчат по него; бяха казали вече на Тимоти, когото вестта просто съсипа. А как щеше да постъпи и Джун? Още един вълнуващ, дори опасен въпрос!
Още не бяха забравили посещението на Джолиън старши, след което той не бе дошъл вече да ги види; не бяха забравили чувството, изпитано от всички присъстващи — че семейството не е вече онова, което беше… че семейството се разпада.