Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Призован беше да се яви в съда в десет и половина, за да е налице, ако първото дело — неизпълнение за обещание за женитба — се отложи; това не се случи, защото и двете страни проявиха смелост, която позволи на Уотърбък, К. А. да затвърди и без това голямата си слава в този вид дела. Противникът му беше Рем, вторият прочут адвокат по делата за неизпълнение на обещание за женитба. Двубой на двама великани.
Съдът се произнесе точно преди обедната почивка. Съдебните заседатели напуснаха залата и Соумс излезе да похапне. Намери Джеймс пред щанда в бюфета, застанал в опразнената галерия като пеликан, приведен над сандвич и чаша херес. Безлюдността на просторния централен хол, над който бащата и синът седяха замислено един до друг, се нарушаваше понякога от мяркащ се за миг адвокат в тога и перука, от някоя стара дама или мъж в избеляло палто, поглеждащи плахо нагоре, и от двама души — по-дръзки от своето поколение, — които спореха, седнали в една ниша. Гласовете им се издигаха заедно с дъх на непочистени кладенци, който се сливаше с въздуха от галериите и напомняше миризмата на едно прочуто сирене, така неразривно свързана с английското правосъдие.
Не след много Джеймс се обърна към сина си:
— Кога започва твоето дело? Предполагам, че веднага. Няма да се учудя, ако Босини започне да приказва какво ли не. Всъщност той няма друг избор. Ще го обявят в несъстоятелност, ако изгуби делото.
Отхапа голяма хапка от сандвича си и отпи от хереса.
— Майка ти иска да дойдете днес на вечеря с Айрин.
Ледена усмивка пробягна по устните на Соумс, когато вдигна очи към баща си. Те си размениха толкова студен и бегъл поглед, че всеки, който би го видял, трябва да бъде извинен, ако не би оценил правилно истинското разбирателство между двамата. Джеймс отпи още от своя херес и каза:
— Плаща?
Когато се върнаха в залата, Соумс зае мястото си на предната скамейка, до своя адвокат. И косо, почти без да се обърне, за да не изложи нито себе си, нито баща си, се осведоми къде е седнал Джеймс. Облегнал се назад, сключил ръце върху дръжката на чадъра, Джеймс седеше умислено в края на пейката зад адвоката, откъдето можеше да се измъкне веднага след края на делото. Смяташе държането на Босини за възмутително във всяко отношение, но не искаше да се озове пред него, защото намираше, че подобна среща би била неприятна.
След залата за бракоразводни дела, тази зала беше най-любимото съдебно тържище, защото тук често се разглеждала дела за клевета, неизпълнение на обещание за женитба или търговски сделки. Много хора, които няма нищо общо с правото, заемаха задните скамейки, а в галерията можеха да се зърнат още една-две женски шапки.
Двата реда пред Джеймс се заеха постепенно от адвокати с перуки; едни си взимаха бележки с молив, други разговаряха, трети чистеха зъбите си; но вниманието му скоро се отклони от тия дребни правни светила към Уотърбък, К. А., със зачервено умно лице, обкръжено от гъсти кестеняви бакенбарди, който влезе в тоя миг, като шумолеше с копринената си тога. Джеймс призна без колебание, че прочутият кралски адвокат е олицетворение на човек, който може да обърка всеки свидетел.
Въпреки голямата си практика той не бе имал случай да види досега Уотърбък, К. А., а като мнозина Форсайтови от по-нисшите професионални кръгове, изпитваше необикновено възхищение към всеки, който умее да проведе кръстосан разпит. Тъжното му набръчкано лице се поотпусна малко, след като го видя, особено като забеляза, че само Соумс ще бъде представен от защитника с копринена тога.
Уотърбък, К. А. едва бе успял да облегне лакът на масата и да се обърне, за да поговори със своя помощник, когато влезе и самият съдия Бентъм — слаб мъж, напомнящ донейде кокошка, леко прегърбен и гладко избръснат под снежнобялата перука. Уотърбък стана заедно с целия съд и изчака, докато съдията заеме мястото си. Джеймс едва се понадигна; беше се настанил много удобно, а освен това имаше особено високо мнение за Бентъм, до когото бе вечерял два пъти у Бъмли Том. Бъмли Том беше слаб юрист, при все че му бе провървяло. Джеймс именно му бе доставил първото дело. Вълнуваше го обаче това, че не вижда Босини в залата.
„Какво значи това?“ — питаше той непрекъснато.
След като призоваха страните, Уотърбък, К. А. бутна книжата си, подръпна тогата в раменете си, огледа се наоколо, като човек, който се готви да нанесе удар, стана и се обърна към съда.
Никой, започна той, не оспорвал фактите и негово превъзходителство ще трябва само да даде тълкуване на кореспонденцията, разменена между доверителя на Уотърбък и ответника архитект във връзка с наредбата на къщата. Но ще трябва да се изтъкне още отсега, че тази кореспонденция се отнася до един съвършено ясен факт. След като разказа накратко историята на къщата на Робин Хил, която представи като голяма и разкошна сграда, и изброи изгодите, той продължи, както следва: