Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Но вместо да им помогне, Соумс седеше с кръстосани нозе и разговаряше за Барбизонската школа80, която току-що бе открил. Това са хората на бъдещето, каза той; и не би се изненадал, ако от картините им се спечелят един ден хубави пари; спрял се бе на две картини на някой си Коро81, прекрасни неща; ако успее да ги получи на разумна цена, ще ги вземе… един ден ще струват добри пари.
Колкото и да бяха заинтересувани от приказките му, нито мисис Смол, нито леля Естер бяха доволни, че той иска да ги заблуди по тоя начин.
Всичко това беше интересно… много интересно, а Соумс беше толкова практичен, че сигурно щеше да използва тези картини по-добре от всеки друг; но какво възнамеряваше да прави сега, след като бе спечелил делото? Ще напусне ли веднага Лондон, за да се пресели в къщата, или не?
Соумс отговори, че сам не знае още, но навярно скоро ще се преместят. Стана и целуна лелите си.
Щом получи този символ на сбогуването, леля Джули се промени, обзета изведнъж от страшна смелост; всяка топчица плът по лицето й се стремеше да се отърве от невидимата сковаваща маска.
Тя се изправи в целия си висок ръст и каза:
— Отдавна ми е на ум, мили, и щом никой друг не ти е казал, аз реших да…
Леля Естер я прекъсна:
— Внимавай, Джули, говориш — тя се задъха — на своя отговорност!
Мисис Смол продължи, сякаш не бе чула:
— Трябва да знаеш, мили, че мисис Макендър видяла Айрин в Ричмънд парк на разходка с мистър Босини.
Леля Естер, станала заедно с другите, се отпусна на стола и отвърна глава. Джули наистина прекаляваше… не биваше да върши такива неща, когато леля Естер е в стаята; задъхана от нетърпение, тя зачака отговора на Соумс.
Той се бе изчервил както винаги само между веждите; вдигнал бе ръка, за да избере подходящ пръст, захапа деликатно един нокът; после измърмори провлачено:
— Мисис Макендър е патка!
И напусна стаята, без да дочака отговор.
Когато отиваше към дома на Тимоти, бе взел решение какво поведение да държи, щом се върне вкъщи. Ще се качи при Айрин и ще каже:
— Е добре, спечелих делото. Точка! Не искам да бъда жесток към Босини; ще се опитам да постигнем някакво споразумение; ще бъда отстъпчив. А сега да обърнем нова страница! Ще дадем под наем къщата и ще се махнем от тия мъгли! Ще отидем веднага в Робин Хил. Аз… никога не съм имал намерение да бъда груб към теб. Да си стиснем ръка… и…
И тя ще му позволи може би да я целуне и ще забрави!
Но когато излезе от дома на Тимоти, намеренията му не бяха вече така прости. Тлеещите от месеци насам ревност и подозрителност пламнаха отново. Ще свърши веднъж завинаги с всичко това; не ще й позволи да влачи името му в калта! Ако не може и не желае да го обича, както е длъжна и както той е в правото си да изисква, то поне да не му изневерява! Ще й го наложи; ще я заплаши с развод! Това ще я накара да спазва приличието: тя никога не ще има смелост да се озове пред такова нещо. Ами… ами ако има? Той се стъписа — подобна мисъл не му бе минавала през ум досега.
Какво ще стане, ако има тази смелост? Ако направи признание? Как ще постъпи тогава? Ще трябва да поиска развод!
Развод! Погледната така отблизо, думата го скова, дотолкова се различаваше от всички принципи, ръководили досега личния му живот. Уплаши се от това, че тя не дава възможност за споразумение; почувства се като капитан на параход, застанал край борда да изхвърли собственоръчно най-ценните товари. Подобно изхвърляне на личните му достояния беше невъзможно за Соумс. То щеше да навреди на професията му. Тогава остава само един изход: да се отърве от къщата на Робин Хил, в която бе вложил толкова надежди… да я продаде, и то на безценица. А тя? Тя няма вече да му принадлежи, дори по име! Ще изчезне от живота му и никога… никога няма да я види!
Цялата улица измина с файтона, без да помисли за нищо друго, освен че няма да я види вече!
А може би нямаше какво да му признава; дори сега, дори в тоя миг навярно нямаше какво да признава! Разумно ли е да тласка нещата толкова далеко? Разумно ли е да се поставя в това положение, при което може би ще трябва да оттегля думите си? Решението по делото ще разори Босини; разореният се отчайва… Но какво би могъл да стори той? Босини може да замине за чужбина — разорените винаги заминават за чужбина. Какво друго биха могли да предприемат те — ако наистина бяха „те“, — като нямат пари? По-добре би било да изчака и да види какво ще стане. Ако е необходимо, ще нареди да я следят. Болката от ревността (напомняща зъбобол) го загриза отново; едва не извика. Но трябваше да реши, да определи поведението си, и то, преди да стигне вкъщи. Когато файтонът спря пред вратата, той не бе решил още нищо.
80
Френски пейзажисти, работили главно в гр. Барбизон в първата половина на XIX век.
81
Камий Коро (1796–1875) — френски пейзажист от школата на романтиците.