Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Соумс се качи горе. Отмина гостната, без да надникне в нея, и отиде право в спалнята на родителите си.
Застанал в профил, по риза и вечерна жилетка, от което прегърбената му мършава фигура изпъкваше по-остро, с наведена глава над бялата вратовръзка, подаваща се косо изпод белия бакенбард а ла Дъндрери, със съсредоточен поглед и издути устни, Джеймс закопчаваше най-горните кукички от корсета на жена си. Соумс се спря; усети, че се задушава, може би защото беше подранил, може би защото… него… него никога не бяха го помолили да…
Чу гласа на баща си, който заговори, сякаш имаше карфица в устата си:
— Кой е? Кой влиза? Какво искате?
И на майка си:
— Елате да ме закопчаете, Филис; господарят ви никога няма да свърши тая работа.
Той вдигна ръка до гърлото си и каза дрезгаво:
— Аз съм… Соумс.
Съзря с благодарност нежната изненада в гласа на Емили:
— Какво има, милото ми момче?
И на Джеймс, който изостави закопчаването:
— Какво има, Соумс? Защо идваш горе? Да не си болен?
— Нищо ми няма — отвърна машинално той, погледна ги и разбра, че е невъзможно да им съобщи новината.
Готов винаги да се разтревожи, Джеймс започна:
— Изглеждаш зле… навярно си се простудил… няма да се учудя, ако се е обадил и черния ти дроб. Майка ти ще ти даде…
Но Емили го прекъсна спокойно:
— Доведе ли Айрин?
Соумс поклати отрицателно глава.
— Не — заекна той. — тя… ме напусна.
Емили се отстрани от огледалото, пред което бе застанала. Високата й, пълна фигура загуби своята величественост и съвсем по човешки изтича към Соумс.
— Момчето ми! Милото ми момче!
Тя долепи устни до челото му и го погали по ръката.
Джеймс се обърна също към сина си; и сякаш изведнъж се състари.
— Напусна ли те? — повтори той. — Какво значи това?… Ти никога не си ми казвал, че тя възнамерява да те напусне!
— Та аз сам не знаех — отвърна намусено Соумс. — Какво да се прави сега?
Джеймс започна да се разхожда из стаята; без палто приличаше на щъркел.
— Какво да се прави ли? — промълви той. — Отде да зная какво трябва да се прави? Защо ме питаш? Никой нищо не ми казва, а накрая все мене питате какво да се прави! Отде да зная какво да ви отговоря! Ето майка ти; и тя е тук, но не казва нищо. Аз мога да кажа само едно: да я върнеш.
Соумс се усмихна; присъщата му високомерна усмивка досега не бе изглеждала така жалка.
— Не зная къде е — каза той.
— „Не зная къде е!“ — повтори Джеймс. — Какво значи това „не зная къде е“? Къде предполагаш, че е? При Босини, разбира се, къде другаде? Знаех си аз, че така ще стане.
В последвалото продължително мълчание Соумс усети как Емили му стиска ръката. И всичко по-нататък премина покрай него, сякаш способността му да мисли и да действа бе заспала дълбок сън.
И тъмночервеното лице на баща му, разкривено, сякаш ей сега ще се разплаче, и думите, които се откъсваха с гърч от душата му:
— Няма да мине без скандал; откога го предричах. — После, тъй като никой не отвърна: — Какво ме гледате двамата с майка ти!
И спокойният, почти презрителен глас на Емили:
— Стига, Джеймс. Соумс ще направи всичко, каквото може да се направи!
И Джеймс, загледан в пода, почти унило:
— Да, не мога да ти помогна; остарях вече. Само че побързай, момчето ми.
И пак гласът на майка му:
— Соумс ще стори всичко възможно, за да я върне. Няма защо да приказваме за това. Уверена съм, че всичко ще се оправи.
И Джеймс:
— Хм, не виждам как ще се оправи. Ако не е заминала с Босини, моят съвет е: не слушай, а иди си я прибери.
Соумс усети пак, че майка му гали в знак на одобрение ръката му и, сякаш повтаряше някаква свещена клетва, изрече през зъби:
— Ще отида!
Слязоха заедно в гостната. Там бяха Дарти, дъщерите му и Уинифед; ако беше тук Айрин, семейният кръг щеше да е пълен.
Джеймс се отпусна в креслото си и след студения поздрав към Дарти, към когото изпитваше едновременно презрение и страх, като към човек, който се нуждае постоянно от пари, не продума нищо, докато не съобщиха, че вечерята е готова. Мълчеше и Соумс; само Емили, хладнокръвна и смела жена, водеше най-обикновен разговор с Уинифред. Никога досега не бе се държала и разговаряла, както тази вечер.
Тъй като бяха решили да не споменават за бягството на Айрин, никой не изказваше мнение как е най-правилно да се постъпи; но като се има пред вид отношението на всички към по-късния развой на събитията, няма никакво съмнение, че съветът на Джеймс: „Не я слушай, а иди си я прибери!“, би бил сметнат — с едно-две изключения — за разумен не само на Парк Лейн, но и в домовете на Никълъс, Роджър и Тимоти. Би бил одобрен и от всички лондонски форсайтовци, които не можеха да се изкажат, само защото не знаеха за случката.