Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Използвайки писмата на Соумс, Ченкри засегна леко делото на „Боало срещу Цимент, Д-во О О“.
— Не е съвсем ясно — каза той — какво е решението на съответната инстанция; във всеки случай поддържам, че то е толкова в моя полза, колкото и в полза на колегата.
След това разгледа обстойно „трудния пункт“. С всичката дължима почит заяви, че изразът на мистър Форсайт се самоунищожава. Тъй като доверителят му не е богат човек, въпросът е много важен за него: той е даровит архитект и случаят несъмнено засяга професионалната му репутация. В заключение се обърна с един донейде прекалено личен апел към съдията, познат ценител на изкуството, да се прояви като защитник на артистите, които попадат понякога — подчерта понякога — под железния юмрук на капитала.
— Как ще съществуват — каза той — хората на изкуството, ако богати личности като господин Форсайт се отказват и им се разреши да се отказват от задълженията си по направените от тях поръчки?
А сега ще поиска отново да повикат доверителя му, който може би е успял да пристигне в последния момент.
Името Филип Бейнс Босини бе извикано три пъти от разсилните и това призоваване отекна безкрайно тъжно из залите и галериите.
Извикването на това име, на което никой не откликна, упражни странно въздействие върху Джеймс, сякаш викаха загубено куче. Тревожното чувство, че в случая се е загубил човек, пропълзя в душата му и накърни усещането за покой, сигурност… и удобство. Той се почувства неловко, макар че не би могъл да каже защо.
Погледна часовника си — беше три без четвърт! След четвърт час всичко ще свърши. Къде може да е този приятел?
Едва когато съдия Бентам прочете решението, Джеймс се отърси от полученото сътресение.
Ученият съдия се наведе над катедрата, която го отделяше от простосмъртните. Току-що запалената над него електрическа лампа придаде тъмножълт отблясък на лицето под снежнобялата перука; съдийската му тога стана изведнъж по-широка; цялата му фигура засия, величава и свещена, пред неосветената зала. Той се изкашля, отпи глътка вода, пречупи в бюрото върха на едно перо, скръсти костеливите си ръце и започна.
На Джеймс той се стори изведнъж много по-внушителен, отколкото бе изглеждал досега. Такова е величието на закона; дори човек, не така прозаичен като Джеймс, трябва да бъде извинен, ако не успее да проникне зад това сияние и да съзре там един най-обикновен форсайт, който се движи и разговаря във всекидневния живот под името сър Уолтър Бентам.
Решението си той формулира по следния начин:
— По фактите в делото не се повдига спор. На 15 миналия май ответникът пише на ищеца, като иска позволение да се оттегли от професионалното си участие в наредбата на къщата му, ако не получи „свобода на действие“. На 17 май ищецът отговаря, както следва „Като Ви давам, съобразно вашето искане, такава «свобода на действие», желая да разберете ясно, че общата стойност на къщата, заедно с цялата мебелировка, включително и Вашия хонорар (както е уговорено помежду ни), не трябва да надхвърля дванайсет хиляди (12 000).“ На това писмо ответникът отговаря на 18 май: „Грешите, ако смятате, че при такъв деликатен въпрос като наредбата на къщата Ви аз мога да се обвържа с точност до една лира.“ На 19 май ищецът пише, както следва: „Не исках да кажа, че ако надвишите споменатата в писмото ми сума с десет, двайсет или дори петдесет лири, помежду ни ще възникнат неприятности. Вие имате «свобода на действие» в рамките, уговорени с нашата кореспонденция, и аз се надявам, че ще намерите начин да довършите наредбата.“ На 20 май ответникът отговаря кратко: „Прието“.
При довършване на мебелировката ответникът е направил задължения и разходи, довели общата стойност на къщата на дванайсет хиляди и четиристотин лири, сума, напълно изплатена от ищеца. Настоящето дело е заведено от ищеца, за да си възвърне от ответника свръхсумата от дванайсет хиляди и петдесет лири, според ищеца установена в кореспонденцията като максимум, който ответникът е имал право да изразходва.
Въпросът, който трябва да разреша, е дали ответникът е или не е длъжен да върне на ищеца горната сума. По моя преценка той е длъжен.