Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Влезе бледен, с овлажняло от пот лице; ужасяваше се, че може да я срещне, а копнееше да я срещне, макар че не знаеше какво би казал или сторил тогава.
Прислужничката Билсън беше в хола и в отговор на въпроса му: „Къде е госпожата?“ — отвърна, че мисис Форсайт излязла към обяд с куфар и чанта.
Дръпна ръкава на шубата си от ръцете й, обърна се и я загледа право в лицето.
— Какво? — извика той. — Какво казахте? — Но си спомни изведнъж, че не бива да издава вълнението си, и добави: — Какво поръча да ми съобщите? — И забеляза със стаен ужас изненадата в очите на момичето.
— Мисис Форсайт не поръча нищо, сър.
— Така ли? Добре, благодаря. Ще вечерям вън от къщи.
Момичето слезе долу, а той остана, все още с шуба, да прехвърля разсеяно визитните картички в порцелановата чиния върху украсения с резба дъбов скрин в антрето.
МИСТЪР И МИСИС КЪЛЧЪР
МИСИС СЕПТИМУС СМОЛ
МИСИС БЕЙНС
МИСТЪР СОЛОМОН ТОРНУЪРТИ
ЛЕЙДИ НЕЙНС
МИС ЕРМИОН БЕЛИС
МИС УИНИФРЕД БЕЛИС
МИС ЕЛА БЕЛИС
Кои бяха тия хора, дявол да го вземе? Забравил беше сякаш всички познати неща. Думите „не поръча нищо“… „с куфар и чанта“ играеха на гоненица в съзнанието му. Невероятно беше да не е оставила някаква бележка; и без да съблече шубата си, изтича две стъпала горе, както току-що върнал се младоженец би изтичал в стаята на жена си.
Всичко беше изискано, свежо, лъхащо на парфюм; всичко беше в безукорен ред. На широкото легло с лилавия копринен юрган беше бродираното от самата нея саше за нощницата й; пантофите бяха пред леглото; дори завивката беше отметната при възглавницата, сякаш я очакваше.
На масата стояха четките и стъкълцата със сребърни дръжки и запушалки от тоалетния несесер, който й бе подарил. Тук имаше навярно някакво недоразумение. Коя чанта е взела? Отиде да позвъни на Билсън, но се сети навреме, че трябва да се преструва на осведомен за постъпката на Айрин, да я смята за нещо редно и да се помъчи сам да открие какво означава тя.
Заключи вратата и се опита да размисли, но почувства, че му се завива свят, а в очите му бликнаха изведнъж сълзи.
Побърза да свали шубата си и се погледна в огледалото.
Лицето му беше съвсем бледо, почти посивяло; той си наля вода и започна трескаво да се мие.
Сребърните четки лъхаха леко на парфюмираната течност, с която тя миеше косата си; и той усети как ревността му пламва отново от тоя аромат.
Навлече шубата си, изтича долу, а оттам — на улицата.
Не бе изгубил напълно самообладание и докато вървеше надолу по Слоун Стрийт, намисли с какъв предговор да обясни посещението си, ако не я намери у Босини. Ами ако я намери? Решителността отново го напусна; той стигна до къщата, без да знае как ще постъпи, ако наистина я намери там.
Беше след работно време и входната врата беше заключена; жената, която му отвори, не знаеше дали мистър Босини е у дома си; не бе го виждала от два-три дни насам; не му прислужвала вече, никой не му прислужвал, той… Соумс я прекъсна — ще се качи да провери сам. Тръгна по стълбите с намръщено, пребледняло лице.
Най-горната площадка не беше осветена, вратата беше затворена, никой не се обади при позвъняването, отвътре не се чуваше никакъв шум. Трябваше да слезе; трепереше в шубата, със замръзнало сърце. Повика файтон и каза да го отведат в Парк Лейн.
По пътя се опита да си припомни кога за последен път й бе дал чек; надали имаше на ръка повече от три-четири лири, но имаше скъпоценности; той пресметна със сладостна мъка колко би могла да получи за тях — достатъчно, за да заминат за чужбина; достатъчно, за да им стигнат за няколко месеца там! Опита се да пресметне по-точно, но файтонът спря, преди да бе направил сметката.
Икономът запита дали и мисис Соумс е във файтона, защото господарят му очаквал и двамата за вечеря.
— Не. Мисис Форсайт е настинала — отвърна Соумс.
Икономът изказа съжаленията си.
На Соумс се стори, че Уормсън го погледна изпитателно и като си припомни, че не е в официално облекло, запита:
— Има ли някой на вечеря?
— Само мистър и мисис Дарти.
На Соумс пак се стори, че икономът го гледа някак особено. Самообладанието му този път не издържа.
— Какво ме гледате? — каза той. — Какво има?
Икономът се изчерви, закачи шубата и промърмори нещо като:
— Нищо, сър, извинете.
После се оттегли безшумно.