Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Моят доверител мистър Соумс Форсайт, джентълмен и богат човек, не би оспорил никога едни законни искания, предявени към него; но неговият архитект е постъпил така при строежа на къщата — за която, както ваше превъзходителство вече узна, доверителят ми е похарчил дванайсет… да, дванайсет хиляди лири, сума, значително надвишаваща онази, която е имал предвид първоначално, — че моят доверител от принципно гледище — подчертавам това! — от принципно гледище и в интерес на обществото се е видял принуден да заведе това дело. Ще си позволя да обърна внимание на ваше превъзходителство, че доводът, изтъкнат в защита на архитекта, не заслужава никакво сериозно обсъждане.
След това прочете кореспонденцията.
Неговият доверител, „човек от признато обществено положение“, е готов да заяви под клетва, че никога не е разрешавал, нито му е минавало през ум да разреши разход на каквато и да е сума, свръх установения от него краен предел от дванайсет хиляди и петдесет лири; и, за да не губи повече времето на съда, ще призове веднага мистър Форсайт.
Соумс застана пред съда. Цялата му външност поразяваше със своето самообладание. Лицето му, едва-едва високомерно, беше бледо, гладко избръснато, с леко свити вежди и стиснати устни; облечен беше безукорно, с ръкавица на едната ръка. На задаваните му въпроси отговаряше с тих, но ясен глас. Показанията му при кръстосания разпит се отличаваха със сдържаност.
— Не е ли употребил израза „свобода на действие“?
— Не.
— Нима?
— Той е употребил израза „свобода на действие в рамките, уговорени в нашата кореспонденция“.
— И поддържа пред съда, че така се пише на английски?
— Да.
— Какво значи този израз?
— Това, което значи.
— Готов ли е да отрече, че тук има противоречие в понятията?
— Да.
— Да не би да е ирландец79?
— Не.
— И е образован човек?
— Да.
— И въпреки това настоява на твърдението си?
— Да.
При този, както и при по-нататъшните изпити, които се въртяха все около „трудния пункт“, Джеймс седеше с ръка зад ухото, втренчил очи в сина си.
Гордееше се с него! Признаваше, че, при подобни обстоятелства, сам той би изпаднал в изкушението да отговаря по-подробно, но по усет разбираше, че тази сдържаност е по-подходяща в случая. И все пак въздъхна с облекчение, когато Соумс се обърна и бавно, без ни най-малка промяна в изражението си, слезе от площадката за свидетелите.
Когато дойде ред да се изкаже защитникът на Босини, Джеймс удвои вниманието си и огледа отново залата, за да види къде е архитектът.
Младият Ченкри започна неспокойно; отсъствието на Босини го постави в неудобно положение. Но се постара да използва, доколкото е възможно, това отсъствие.
Можел да предположи само едно — каза той, — че с доверителя му се е случило някакво нещастие. Бил уверен, че ще дойде тук да даде показания; изпратил тази сутрин да го потърсят в бюрото, и в жилището му (макар и да знаеше, че те са в едно и също помещение, защитникът намери за по-уместно да не го казва), но там не знаели къде е мистър Босини, а това, според него, било лош признак, като се има предвид с какво нетърпение мистър Босини желаел да даде своите показания. Но тъй като не бил получил инструкции да поиска отлагане на делото, защитникът смятал за свой дълг да продължи. Доводът, върху който той основаваше защитата си и който доверителят му би подкрепил с показанията си, ако за, нещастие, не бе възпрепятствуван от неизвестни обстоятелства да се яви, беше, че изразът „свобода на действие“ не може да бъде ограничен, окован и по този начин обезсилен от каквито и да е последвали многословия. Той дори ще отиде още по-далеко и ще каже, че — каквото и да твърди в показанията си — в писмата си мистър Форсайт не изразява в действителност никъде намерение да се откаже от отговорност за работа, поръчана или извършена от неговия архитект. Ответникът никога не е имал пред вид подобна възможност, иначе — както личи от писмата му — не би продължил работата — изключително фина, извършена с голяма грижа и умение, за да се задоволи изтънчения вкус на един добър ценител и богат собственик. Ченкри държеше много на този довод и затова си послужи може би с доста силни изрази, като каза, че това дело е несправедливо, неочаквано, просто безпримерно. Ако негово превъзходителство би имал възможност да посети лично тази прекрасна къща, което защитникът бе сметнал за свой дълг да стори — да види изяществото и финеса на подредбата, изпълнена от доверителя му — истински артист в своята така висока професия, — то негово превъзходителство положително нито за миг не би позволил този — да не употребим по-силен израз — дързък опит за отбягване на законна отговорност.
79
В Англия се смята, че ирландците не умеят да изразяват правилно мислите си.