Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Тека пък обясняваше всичко по най-простия начин. Беше взел със себе си един-два плода и заедно с Бручо ги изследваха бавно и детайлно. Изясни се, че сокът от куромаго съдържа конска доза психоделик — халюциноген от лизергиновата група, биохимически маскиран като безобидно високомолекулно съединение.
— Кой е способен да синтезира такова нещо?! — възкликна изумен Арчи.
— Природата, еволюцията — спокойно отвърна Бручо.
— Ох, никак не съм сигурен… — усъмни се младият астрофизик, но не се реши да спори с опитния биолог.
Колкото до социалния аспект, тук нещата бяха по-прости. Елесдиянките не се размножаваха по човешки, а инициираха деленето на яйцеклетките си с вещества, съдържащи се в куромаго — ето ти партеногеза. („Каква отвратително дълга и неприятна на вкус дума!“ — помисли си Язон.) Не стига това, ами те всички, отровени от химията, бяха поголовно болни и живееха предимно за сметка на психоделиците. Никак не е чудно, че в техния иреален свят се редуват пристъпи на истеричен възторг и нежност към всичко живо, с припадъци от неуправляем страх и садистичен стремеж да колят и да разкъсват жива плът.
Верен на себе си, Клиф предложи да хвърлят върху проклетия град на наркоманките-лесбийки планетарна бомба.
— Такива трябва да бъдат унищожавани като вредни насекоми, да бъдат изгаряни като пиринската флора, да бъдат изтребвани като шипокрилите! — кипеше той.
— Няма да стане, Клиф — отвърна му Кърк уморено, — даже пирянската флора, както стана ясно, трябва да пожалим, а това, братле, все пак са хора. Ти тук ще им хвърляш бомби, а пред Комисията по правата на човека в Лигата на Световете кой ще отговаря? Пак ли ти? Или дядо ти Кърк ще се влачи там с подвита опашка? А? Не може така да се мачкат хората като насекоми, братле! Не става. Тук трябва да се мисли. Ето, Язон ще ти каже. Прав ли съм, Язон?
— Какво има да му мислим? — заяви Гриф с юношески максимализъм и привързаност, без да дочака репликата на Язон. — Хората ще евакуираме, а тая гадост с която ни натъпкаха, ще изкореним изцяло.
— Това също е изход — замислено проговори Бручо, — но все пак не е толкова лесно, колкото ти се струва, Гриф…
— А и най-важното е — прекъсна го безцеремонно Стан, — че сега изобщо не ни е до това.
— Точно така — подхвана Мета. — Веселичка планета си избрахме за първи контакт. Ако върви така и нататък, рискуваме изобщо да не се доберем до бленуваната земя Егриси. А къде е картата, която дадоха на Язон?
— Ето я! — показа Стан ъгълчето на носната кърпа, която се подаваше от джоба му. — След това куромаго ме хвана една хрема, нито едно лекарство не помага. Тека казва, че това било хипералергия — противно е, но бързо минава. Пък това парцалче се оказа меко и удобно…
— Нищо не разбрах! — завъртя глава Мета.
— Абсолютно менте се оказа твоята карта — усмихнат уточни Стан и кихна.
Десета глава
Следващата земеподобна планета се оказа за пътешествениците още по-голямо разочарование. Цивилизация там е имало, но преди. Може би не чак толкова отдавна, дори неотдавна, но какво от това? Живи хора вече нямаше. Ако, разбира се, не се бяха пригодили към живот в морето. Но едва ли. По останките от загиналата култура на единствения заселен някога остров имаше следи от масово клане с прилагане на оръжия за масово унищожение. При това ясно личеше, че аборигените, които едни други са бяха избивали, взривявали, отравяли с газове или разкъсвали на парчета, не са били на ниво, позволяващо производството на техниката, с която са разполагали. Значи някакви негодници, владеещи високи технологии, са провеждали тук социологически експерименти или са решавали някакви типично свои проблеми, за които сега можеше само да се гадае.
Лигата на Световете забраняваше сътрудничеството във военната сфера между планети с прекалено различни нива на развитие, но не успяваше да реагира навреме и навсякъде, а подобни случаи никак не бяха единични.
„Ето още една планета, която е загубила своето човечество — мислеше Язон, — а тук са живеели хора, добивали са нещо, грижливо са пазели старата техника и знания, трудът им е имал смисъл и са познавали радостта. Откъде е дошло всичко това? Злоба, завист, жестокост, пълна деградация и накрая — гибел!“
Такива мисли понякога посещаваха Язон и го измъчваха. Той по никакъв начин не можеше да намери решение на вечния човешки проблем. Къде е причината за човешката ненавист? Що е зло? Откъде се взема? Може би тези въпроси просто нямат отговор?