Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
На следващия ден обаче им бе нанесен непоправим удар. Ивлин, изчервена и смутена, заяви пред Базил и мис Халибъртън, че родителите й били променили решението си — щели да заминават на Изток следващата седмица и в края на краищата нямало да може да участвува в пиесата. Базил разбра. Тя се бе задържала толкова дълго само заради Хюбърт.
— Довиждане — каза й той мрачно.
Очевидното му отчаяние я засрами и тя се опита да се оправдае.
— Наистина нищо не мога да направя. О, Базил, толкова съжалявам!
— Не можеш ли да останеш при мен една седмица след като вашите заминат? — попита невинно мис Халибъртън.
— Невъзможно е. Татко иска да пътуваме всички заедно. Това е единствената причина. Ако не беше така, щях да остана.
— Добре — каза Базил. — Довиждане.
— Базил, нали не ми се сърдиш? — Обзе я чувство на разкаяние. — Ще направя всичко, за да ви помогна. Ще идвам на репетициите през тази седмица, докато намерите друга, а след това ще се опитам да й помогна с каквото мога. Но татко казва, че трябва да заминем.
След репетицията този следобед Рипли напразно се опитваше да повдигне духа на Базил, като му даваше предложения, които той отхвърляше с презрение. Маргарет Торънс? Кони Дейвис? Те едва се справяха със сегашните си роли. На Базил му се струваше, че начинанието им се разпада пред очите му.
Когато си тръгна към къщи, бе все още рано. Той седна отчаяно до прозореца в спалнята си и се загледа в момченцето на съседите Барнфийлд, което си играеше тъжно и само в двора до техния.
Майка му се прибра в пет часа и веднага забеляза унинието му.
— Теди Барнфийлд има заушки — подхвана тя, като се опитваше да го разсее. — Затова играе съвсем сам.
— Така ли? — попита вяло той.
— Никак не е опасно, но е много заразно. Ти ги прекара, когато беше на седем години.
— Хм.
Тя се поколеба.
— За пиесата ли се тревожиш? Да не би да е станало нещо?
— Не, мамо. Просто искам да постоя сам.
След малко той стана и се запъти да си вземе едно малцово мляко от сладкарницата на ъгъла.
Почти беше решил да отиде при мистър Бийби и да го попита не би ли могъл да отложи пътуването си на Изток. Само ако можеше да бъде сигурен, че това е единствената причина на Ивлин.
Мислите му се нарушиха от появата на деветгодишния брат на Ивлин, който идваше насреща по улицата.
— Здравей, Хам. Разбрах, че ще заминавате.
Хам кимна.
— Заминаваме следващата седмица. На море.
Базил го погледна замислено, като че ли посредством близостта си с Ивлин той можеше да му помогне да й въздейства.
— Къде отиваш сега? — попита го Базил.
— Да играя с Теди Барнфийлд.
— Какво? — възкликна Базил. — Но ти не знаеш ли… — Той млъкна. Обзе го дива, престъпна идея; в съзнанието му изплуваха думите на майка му: „Никак не е опасно, но е много заразно.“ Ако малкият Хам Бийби се заразеше от заушки, и Ивлин нямаше да може да замине…
Базил взе решението бързо и хладнокръвно.
— Теди играе в задния двор — каза той. — Ако искаш да отидеш при него, без да минаваш през къщата, защо не минеш по тази улица и не влезеш през задния вход?
— Добре. Благодаря — каза доверчиво Хам.
Базил постоя една минута и гледа след него, докато завие по улицата за задния вход, с пълното съзнание, че това е най-лошото нещо, което бе направил до този момент в живота си.
III
Една седмица по-късно мисис Лий приготви вечерята по-рано — само най-любимите неща на Базил: кълцано говеждо, пържени картофки, резенчета праскови със сметана и разни пикантни деликатеси.
На всеки две-три минути Базил възкликваше: „Боже мой! Колко ли е часът?“, и излизаше в антрето, за да погледне часовника.
— Тоя часовник точен ли е? — попита той с неочаквано подозрение. За първи път се интересуваше от подобно нещо.