Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Какво ще давате — музикална вечеринка ли?
— Не, пиеса за мошеници, озаглавена „Пленената Сянка“. Мис Халибъртън ще я ръководи. — Изведнъж той осъзна колко удобно беше, че може да се скрие зад нейното име.
— Защо не представите нещо като например „Частният секретар“? — прекъсна го Анди. — Това е хубава пиеса за вас. Давахме я, когато бях последна година ученик.
— О, не, всичко е уредено — побърза да каже Базил. — Ще поставяме тази пиеса, защото аз съм я написал.
— Ти си я написал!
— Да.
— Боже господи! — възкликна Анди, след което продължи да свири.
— Виж какво, Ивлин — каза Базил. — Това ще продължи само три седмици и ти ще бъдеш главната изпълнителка.
Тя се разсмя:
— О, не. Не бих могла. Защо не вземете Имоджин?
— Тя е болна, нали ти казах. Чуй…
— Или пък Маргарет Торънс?
— Не искам никоя друга, освен теб.
Прямотата на тези негови думи я затрогна и в един миг тя се поколеба. Но героят от Шампионата по голф в Западните щати се извърна от пианото с присмехулна усмивка и Ивлин поклати глава.
— Не мога, Базил. Може би ще се наложи да замина с нашите на Изток.
Базил и Рипли станаха с неохота.
— Боже мой, Ивлин, как ми се иска да се съгласиш да участваш.
— Де да можех.
Базил се спря, като премисляше бързо — желаеше я повече от всякога; действително без нея едва ли си струваше да се захващат с пиесата. Внезапно устата му изрекоха една отчаяна хитрина:
— Ти наистина ще бъдеш чудесна. Разбираш ли, главната мъжка роля ще се изпълнява от Хюбърт Блеър.
Наблюдаваше я със затаен дъх и я видя как се колебае.
— Довиждане — сбогува се той.
Ивлин ги придружи до вратата и после излезе с тях на верандата леко намръщена.
— Колко дълго казахте, че ще продължат репетициите? — попита тя замислено.
II
Една августовска вечер три дни по-късно Базил четеше пиесата пред актьорския състав на верандата на мис Халибъртън. Беше нервен и в началото го прекъсваха с „По-силно“ и „Не така бързо“. Точно когато публиката му започна да се забавлява от остроумните реплики на двамата комични крадци — реплики, които бяха служили и на Уибър, а също и на Фийлдс, — четенето бе прекъснато от закъснялото пристигане на Хюбърт Блеър.
Хюбърт бе петнайсетгодишно празноглаво момче, но притежаваше две-три умения, които владееше в изключителна степен. И тъй като една способност предполага наличие и на други, момичетата не преставаха да му угаждат и на най-глупавите прищевки, като търпяха непостоянството на чувствата му, и нищо не беше в състояние да ги разубеди, че биха могли да надвият пълното му безразличие. Те се опияняваха от смайващото му самочувствие, от ангелското му простодушие, под което се криеше лукава способност да надхитря другите, и от изключителната му физическа привлекателност. Дългокрак, добре сложен, той притежаваше баланса на акробат, присъщ само на хората, „израсли близко до земята“. Непрекъснато се движеше, което бе приятно за окото, и Ивлин Бийби не беше единственото по-голямо момиче, което намираше в него някакво тайнствено обещание и го наблюдаваше отдавна с нещо повече от любопитство.
Сега той стоеше на вратата, а върху кръглото му нахално лице бе изписано фалшиво почитание.
— Извинете — каза той, — това Първа методистка епископална църква ли е? — Всички се разсмяха, дори и Базил. — Не знаех. Помислих си, че се намирам точно в тази църква, но съм сбъркал адреса.
Всички отново се разсмяха някак си обезсърчен, Базил почака, докато Хюбърт се настани до Ивлин Бийби. После отново започна да чете, докато останалите наблюдаваха заплеснато опитите на Хюбърт да закрепи един стол на задните му крака. Този скърцащ експеримент продължи като съпровод на четенето. Вниманието бе насочено обратно към пиесата едва когато Базил каза отчаяно:
— А сега се появяваш ти, Хюб.
Базил чете в продължение на повече от час. Когато накрая затвори тетрадката си и вдигна свенливо поглед, избухна гръм от спонтанни ръкопляскания. Той се бе ръководил стриктно от своите образци и независимо от всичките си нелепости резултатът наистина бе интересен — това беше пиеса. Накрая остана малко, за да поговори с мис Халибъртън, след което си тръгна, изгарящ от вълнение, и порепетира насаме в августовската нощ.
Първата седмица от репетициите представляваше за Базил едно непрекъснато тичане от залата до сцената и обратно и крещене: „Не! Виж, Кони, ти излизаш на сцената ето така.“ После започнаха неприятностите. Един ден на репетицията пристигна мисис Ван Шелинджър и след като изчака края, заяви, че не може да позволи на Гладис да играе в „пиеса за престъпници“. Тя даде идея как да се избегне този елемент — например вместо двамата комични крадци можеха да сложат „двама смешни фермери“.