Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Неочаквано, през портала към дневната, Базил видя и разпозна един младеж, обут в голф.

— Май че ще е по-добре да не влизаме — каза бързо той.

— Ще дойдем някой друг път — додаде Рипли. Двамата се втурнаха към вратата, но Ивлин застана на пътя им.

— Не се излагайте — настоя тя. — Това е само Анди Локхарт.

Само Анди Локхарт — спечелил на осемнайсет години купата на Шампионата по голф в Западните щати, капитан на студентския отбор по бейзбол, красавец, успяващ във всяко начинание, жив символ на великолепния и бляскав свят на Йейлския университет. В продължение на цяла година Базил бе вървял като него и безуспешно се бе опитвал да свири на пианото по слух, както можеше Анди Локхарт.

Двамата бяха вмъкнати насила в стаята само защото нямаше как да избягат. Изведнъж намеренията, с които бяха дошли, им се сториха самонадеяни и абсурдни.

Ивлин разбра състоянието им и се опита да ги разсее с приятни закачки.

— Е, крайно време беше да дойдеш да ме видиш — каза тя на Базил. — Всяка вечер си седя вкъщи и те чакам от… още от танците у Дейвис. Защо не дойде досега?

Той я изгледа тъпо, без да може дори да се усмихне, и измърмори:

— Да, да, чакала си ме.

— Чаках те, разбира се. Седни и ми кажи защо ме пренебрегваше! Предполагам, че и двамата сте тичали подир красивата Имоджин Бисъл!

— Ами аз разбрах… — започна Базил. — Чух от някого, че била заминала да й правят операция от апандисит… тоест… — Той понижи глас до неразбираемост, тъй като Анди Локхарт, който бе седнал пред пианото, изсвири замислено няколко акорда, които прераснаха в максикс — ексцентричното доведено дете на тангото. Като ритна назад едно килимче и повдигна леко роклята си, Ивлин се изви в кръг, почуквайки ритмично с пети по пода.

Двамата седяха безчувствени като възглавници върху канапето и я гледаха. Тя беше почти красива, имаше доста едри черти и силен младежки тен, зад който сърцето й сякаш винаги примираше от смях. Гласът й и гъвкавото й тяло непрекъснато имитираха и окарикатуряваха всеки чужд звук и жест, затова дори и онези, които не я обичаха, признаваха, че „Ивлин винаги може да те разсмее“. Тя завърши танца си с благоговейно изражение, като се престори, че се спъва, и се хвана уплашено за пианото, при което Базил и Рипли се разсмяха. Като видя, че не са вече толкова притеснени, тя се приближи и седна до тях, а те отново се разсмяха, когато им каза:

— Извинете, че съм толкова спъната.

— Искаш ли да изпълняваш главната женска роля в една пиеса, която ще поставим? — попита Базил, обзет от внезапно отчаяние. — Ще я изнесем в училище „Мартиндейл“ и ще бъде за детския фонд.

— Базил, това е така неочаквано.

Анди Локхарт се извърна от пианото.