Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Завесата се вдигна. Отнякъде се чу ясен глас. Възможно ли беше да идва от непознатата групичка на сцената?
Да, мис Сондърс. Заявявам ви, че ще го направя!
Но, мис Лейлия, не смятам, че в днешно време вестниците са подходящо четиво за младите дами.
Не ме интересува. Искам да прочета за оня странен джентълмен крадец, когото наричат Сянката.
Значи, пиесата бе започнала. Почти преди да го осъзнае, сред публиката премина вълна от смях, когато Ивлин започна да имитира мис Сондърс зад гърба й.
— Приготви се, Базил — прошепна мис Халибъртън.
Базил и Бил Камф, крадците, хванаха под мишниците от двете страни Виктор ван Бейкър, безпътния син на семейството, и се приготвиха да му помогнат да влезе през предната врата.
Беше необичайно естествено да си на сцената и всички тези лица да те гледат окуражаващо. Мярна му се лицето на майка му и други лица, които познаваше и си спомняше.
Бил Камф се запъна на една реплика, но Базил бързо му подсказа и продължи.
Мис Сондърс: Значи, вие сте член на Градския съвет от Шести район?
Рабит Симънс: Да, госпойце.
Мис Сондърс (като поклаща кокетливо глава): И какво е това член на градски съвет?
Чайнаман Ръд: Член на градски съвет означава наполовина политик, наполовина пират.
Това бе една от репликите, с които Базил особено се гордееше, но откъм публиката не се чу никакъв звук, нямаше дори усмивки. Само миг след това Бил Камф изтри разсеяно челото си с кърпичката си и се опули, стреснат от червените петна грим по нея, при което публиката избухна в смях. Театърът бе от този род.
Мис Сондърс: Значи, вие вярвате в духове, мистър Ръд?
Чайнаман Ръд: Да, госпойце, аз наистина вярвам в духове. Имате ли тук36?
Следваше първият важен момент. На затъмнената сцена се отвори бавно един прозорец и Мейол де Бек, „в официално вечерно облекло“, прескочи през перваза. Той тръгна предпазливо на пръсти от единия край на сцената към другия, когато се появи Лейлия ван Бейкър. Отначало тя се изплаши, но той я увери, че е приятел на брат й Виктор. Двамата се заговориха. Тя му разказа наивно, но въпреки това прочувствено за възхищението си от Сянката, за чиито подвизи бе чела. Надяваше се обаче, че Сянката няма да дойде тази нощ у тях, тъй като скъпоценностите на семейството се намираха в ей този сейф вдясно.
Непознатият беше гладен. Бил закъснял за вечеря и не бил хапвал нищо тази вечер. Какво би казал за няколко бисквити с мляко? Да, това би било чудесно. Тя едва бе излязла от стаята, когато той коленичи пред сейфа и зачовърка ключалката му, несмущаван от разочароващия надпис „Торта“ върху вратата му. Тя се отвори, но той чу стъпки отвън и я затвори точно в мига, в който Лейлия влезе с бисквитите и млякото.
Двамата мълчаха, очевидно привлечени един към друг. Влезе мис Сондърс, много кокетливо, и бе представена. Ивлин отново я изимитира зад гърба й и публиката избухна в смях. Влязоха още обитатели на дома и също бяха представени на непознатия.
Какво е това? На вратата се похлопва и Мълиган, полицай, се втурва вътре.
Току-що получихме информация от Централното управление, че известният на всички крадец, наричан Сянката, е бил забелязан да влиза през прозореца! Никой не може да напуска тази нощ къщата?
Завесата се спусна. Първите викове от публиката — откъм по-малките братя и сестри на артистите, изпълнени с ентусиазъм — бяха изключително щедри. Актьорите се поклониха.
Миг след това Базил се намери насаме с Ивлин Бийби на сцената. Тя се бе облегнала на една маса и с този си грим приличаше на уморена кукла.
— Уф, Базил — каза тя.
Не беше му простила напълно, задето я бе накарал да си изпълни обещанието, след като заушките на братчето й бяха причинили отлагането на пътуването им на Изток, и Базил тактично я бе отбягвал, но ето че сега се сблъскаха в меката светлина на вълнението и успеха.
— Ти беше чудесна — каза й той. — Чудесна!
Базил се замисли за миг. Той никога нямаше да може да я достигне, защото тя търсеше някой като себе си — някой, който би могъл да се издигне до нея чрез собствените й чувства, като Хюбърт Блеър. Интуицията й подсказваше, че Базил притежава някакви смътни достойнства, но извън това неговият непрекъснат стремеж да кара другите да мислят и чувстват я тревожеше и плашеше. Неочаквано обаче в тази ярка вечер те се наведоха напред и кротко се целунаха — и от този миг, след като нямаха обща почва дори за кавги, двамата станаха приятели за цял живот.
36
Игра на думи — на английски „spirits“ означава едновременно „духове“ и „спирт, алкохол“.