Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Базил я слушаше ужасен. Когато тя си отиде, той заяви пред мис Халибъртън, че няма да промени нищо. За щастие Гладис играеше готвачката — вмъкната роля, която можеше да се съкрати, но отсъствието й се почувствува по друг начин. Тя беше тиха и послушна, „най-добре възпитаното момиче в града“, и когато си отиде, тонът по време на репетициите стана груб. Онези, които имаха единствено реплики като „Ще попитам мисис Ван Бейкър, сър“ в първо действие и „Не, госпожо“ в трето, започнаха да показват признаци на неспокойство през останалото време. Тъй че сега нещата вървяха така:
„Моля ти се, накарай това куче да млъкне или си го дръж вкъщи!“
Или:
„Къде е тази прислужница? За бога, Маргарет, събуди се!“
Или:
„Какво толкова смешно има, дявол да го вземе?“
Все по-голям проблем ставаше тактичното справяне с Хюбърт Блеър. Независимо от нежеланието да си научи репликите той беше задоволителен актьор, но когато не играеше, ставаше досаден. Разиграваше нескончаем театър специално за Ивлин Бийби, който взимаше различни форми: гонеше я любовно из салона или пък незабелязано хвърляше фъстъци през рамо и те падаха загадъчно по сцената.
Когато му извикваха да се държи прилично, той промърморваше „Ооо, я си затваряй устата!“ достатъчно силно, за да може Базил да се досети, но да не го чуе.
Ивлин Бийби обаче оправда всичките очаквания на Базил. Щом стъпеше на сцената, тя приковаваше изцяло вниманието на всички и Базил оцени това, като разшири ролята й. Той завиждаше на полусантименталното удоволствие, което тя и Хюбърт изпитваха по време на общите им сцени и чувствуваше неясна и безлична ревност от това, че почти всяка вечер след репетициите двамата се разкарваха с Хюбъртовия автомобил.
Един следобед, когато бяха изминали две седмици от началото на репетициите, Хюбърт дойде с цял час закъснение, по време на първото действие се шля наоколо и накрая заяви пред мис Халибъртън, че ще си ходи.
— Защо? — попита го Базил.
— Трябва да свърша някои неща.
— Важни ли са?
— Теб какво те интересува?
— Разбира се, че ме интересува — каза разпалено Базил, при което се намеси и мис Халибъртън:
— Няма смисъл да се карате. Това, което Базил иска да ти каже, Хюбърт, е, че ако става дума за нещо, което не е толкова важно… та нали всички ние се лишаваме от удоволствията си, за да има успех пиесата.
Хюбърт слушаше с явно отегчение.
— Трябва да отида с колата до центъра и да взема татко.
Той погледна Базил хладнокръвно, като че ли с това го предизвикваше да отрече уместността на оправданието му.
— Тогава защо дойде с един час по-късно? — попита го Базил.
— Защото трябваше да направя нещо за майка.
Вече се беше събрала групичка и той я огледа победоносно. Оправданието бе неприкосновено, но единствен Базил разбра, че е неискрено.
— Дрън-дрън! — каза той.
— Ти си мислиш тъй… Перко.
Базил пристъпи към него с пламнали очи.
— Какво каза?
— Казах „Перко“. Не те ли наричат така в училището?
Това беше истина. Прозвището го бе последвало чак в родния му град. Макар че пребледня от яд, Базил бе обхванат от огромно безсилие, тъй като осъзна, че миналото винаги дебне наоколо. Той видя лицата на съучениците си, които го гледаха подигравателно. Хюбърт се изсмя.
— Махай се! — извика Базил пресипнало. — Хайде! Махай се веднага!
Хюбърт отново се изсмя, но когато Базил направи крачка към него, се отдръпна.
— И без това не искам да участвам в пиесата ти. Никога не съм искал.
— Тогава се махай от салона.
— Базил, недей! — Мис Халибъртън застана между тях, притаила дъх. Хюбърт се изсмя още веднъж и затърси шапката си.
— Не искам да участвам в шантавата ти пиеса — каза той. След това се обърна бавно и наперено и излезе важно от салона.
Този следобед ролята на Хюбърт чете Рипли Бъкнър, но над репетицията надвисна облак. Играта на мис Бийби бе лишена от обичайното въодушевление, а останалите се събираха на групички и си шушукаха, но щом Базил се приближеше до тях, млъкваха. След репетицията мис Халибъртън, Рипли и Базил проведоха съвещание. След като Базил категорично отказа да поеме главната роля, решиха да включат някой си Мейол де Бек, когото Рипли познаваше бегло и който си бе създал име сред театралните среди на Централната гимназия.