Злочестие [bg]
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-045-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Злочестие [bg]». Краткое содержание книги:
Някогашният водач на Възмездителите прегръща съдбата си на Епичен и потъва в мрака, там, откъдето няма връщане назад. Или поне всички така мислят. Но всички… грешат. Изкуплението е възможно — Меган го доказа. Не всичко е изгубено за тях. Или поне не изцяло. А Дейвид е достатъчно откачен, за да се изправи пред най-могъщия и силен Висш Епичен в опит да върне приятеля си. Или да умре, борейки се.
Надзърнах зад ъгъла и погледнах по продължение на тунела — грейнал от прорези и разкъсвания към други измерения.
— Ейбрахам току-що падна! — обади се Летящ рицар в ухото ми. — Повтарям, Ейбрахам падна. Джонатан преряза ръката му — заедно с ртича — със силово поле.
— Искри! — казах аз. — Меган?
— Трудно е да се види — отвърна Летящ рицар. — Останаха ми само две ракообразни камери. Според мен губите тази битка, хора.
— Губехме я още преди да сме започнали — отговорих аз, обърнах се и пропълзях към тензорния костюм. — Мизи, малко помощ.
Тя погледна костюма, после мен и очите ѝ се разшириха. Дотърча и ми помогна да започна да го обличам.
— Коуди вече трябва да е стабилен — този болконтрол е сериозна работа.
— Откачи го и го закачи отново за тензорния костюм — продължих аз. — Летящ рицар, колко могат да вдигат дроновете ти?
— По около четиридесет и пет кила всеки — каза той. — За по-тежки неща ги използвам по двойки. Защо?
— Прати няколко тук, вземете Коуди и го извадете. Ейбрахам още ли е жив?
— Не знам — отговори Летящ рицар. — Мобилният му още е на него, тъй че мога да ти покажа къде е.
Погледнах Мизи, тя кимна и включи кабелите на болконтрола в дрехата на тензорния костюм, която аз носех сега.
— Ще го намеря — каза тя — и ще го стабилизирам, докато не можеш да се върнеш с това.
— Нека дроновете вдигнат най-напред Коуди.
— При положение, че мога да изпратя дронове при вас — обади се Летящ рицар. — Войската на Джонатан е заобиколила мястото отгоре. Не ми изглеждат изпълнени с желание да слязат и да се включат в боя.
— И да се озоват между двамина Висши Епични? — продължих аз. — Ще останат на място, докато не получат изрична заповед. Знаят какво е станало с войниците в Шарп Тауър. Изненадан съм, че след това е успял да накара и Амбразурата да дойде тук.
— Да — съгласи се Мизи. Изглеждаше изтощена — ръката ѝ продължаваше да трепери. Аз не се чувствах много по-добре, но внезапно усетих включването на болконтрола. Болките ми отслабнаха.
— Тръгвай си оттук, Мизи — казах аз. — Ти направи, каквото можа. Опитай да отведеш Коуди и Ейбрахам на безопасно място; аз ще донеса болконтрола за Ейбрахам при първа възможност. Ако не го направя, разбери се с Летящ рицар.
Тя кимна.
— Късмет, Дейвид. Аз, хм, радвам се, че не те застрелях във Вавилар.
Усмихнах се и надянах първо дясната, а после лявата тензорна ръкавица.
— Ще можеш ли да го заставиш да работи? — попита ме Мизи. — Без упражнения?
Светлините на ръкавиците примигнаха в наситено зелено. Усетих как бръмченето им минава през мен — далечна мелодия, която някога ми беше любима, ала я бях забравил. Освободих я и близката каменна стена се превърна във вълна от прах.
— Все едно се прибирам у дома — казах аз.
Всъщност се усещах почти готов да се изправя срещу един Висш Епичен.
45.
Спринтирах през тунела и минавах покрай ярките прорези и от двете страни — прозорци към други светове. Някои водеха към света на Зарево, но други — по-бледи, размазани, не толкова ярки — изглеждаха по-отдалечени. Имаше светове, където непознати фигури се биеха в тези тунели, или където мястото беше съвсем тъмно, и дори светове, в които тук нямаше тунели — просто скала.
Тензорът в очакване бръмчеше на ръцете ми. Все едно… все едно самите сили знаеха, че опитвам да спася Проф. Пееха ми бойна песен. Щом стигнах помещението, където го бях видял одеве, освободих взрив от вибрираща енергия, изрязах скалата на една козирка пред мен, оформих покрити с прах стъпала и слязох надолу.
Проф светеше в зелено в средата на стаята; ръкавите на дрехата му бяха навити и показваха покритите с тъмни косми ръце. Обърна се към мен и се изсмя.
— Дейвид Чарлстън — произнесе той, а гласът му прокънтя в пространството. — Убиецо на Стоманеното сърце! Дойде най-после да поемеш отговорност за започнатото от теб в Нюкаго? Да не би да си дошъл да си платиш?
Подът беше осеян с тензорни дупки, които се редуваха с купчинки нападали от стените и тавана камъни и прах. Искри. Мястото беше само на косъм от това да пропадне.
Застанах пред него с надеждата, че мога да задействам силовите полета на костюма. Къде беше Меган? Ако беше умряла, щеше да се е преродила, тъй че това не ме тревожеше толкова, колкото съществуването на тези пробойни в реалността.
Една от тях беше наблизо. Мракът се виждаше само заради проблясването по страните ѝ.