По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Шофьорът – дребен плешив мъж около шейсетте – пребледня. Ема беше толкова бясна, че едва се сдържаше. Защо не се бе родила висок и мускулест мъж?
— Не смяташ ли, че трябва да го обсъдим? – Кени се приближи по пътеката към нея. – Каквото и да те измъчва.
— А, сега искаш да говорим. – Внезапно коленете й омекнаха и тя се свлече на една седалка. – Как можа да го направиш? Как можа да ме предадеш по този начин?
Лицето му се вкамени и той се закова до нея.
— Аз не предавам приятелите си.
Не само че беше нагла лъжа, но й причини огромна болка. Това ли беше тя за него? Просто негова приятелка?
— Зная какво си сторил. Трябваше да се досетя още когато Хю го каза, но бях толкова разстроена и объркана от всичко, което се случи, че не обърнах внимание. – Погледна го и гневът отново я завладя. – Ти си бил шпионинът на Хю.
Кени пое дълбоко дъх и на свой ред се свлече на отсрещната седалка. Тя чакаше да отрече – искаше да отрече – ала той не го направи.
— Някой беше длъжен да се грижи за теб.
Сякаш я разсече на две.
— Аз сама се грижа за себе си! Не се нуждая от теб!
— Е, това вече е безсрамна лъжа! – Той отново скочи. – Разбира се, че го снабдявах с информация. Естествено, че нямаше да позволя да разбере, че си купуваш шампоан против въшки и целуваш шофьора си в центъра на града, да не споменаваме за татуировката.
— Аз исках той да разбере. – Тя също скочи на крака.
— Е, ето това само доказва правотата ми.
Изведнъж я осени ново прозрение.
— Моята татуировка! Тя не е постоянна, нали? – Вдигна ръкава на тениската си и огледа татуировката с нови очи. Наистина избледняваше. – Ти… Господи! – Смъкна ръкава си. – Сигурно си сипал нещо в моята „Маргарита”. Не съм била пияна! И татуировката не е била направена с игли. Това е някаква боя.
Кени облегна ръка на предната седалка и се наведе към нея.
— Само не ми казвай, че си разстроена, задето името ми до края на живота ти няма да е изписано върху ръката ти! И ако в следващите трийсет секунди не чуя горещата ти благодарност, сериозно ще се скараме.
Кожата й пламтеше.
— Ти си ме упоил!
— Само няколко капки сънотворно, което взех от един познат лекар. А съпругата на стар мой приятел доста се потруди над рисунката. Учила е текстилен дизайн. – Той се държеше, сякаш беше образец на праведността, а тези подробности по някакъв начин оправдаваха двуличието му.
— И какво друго си направил, което не зная?
— Явно недостатъчно, иначе нямаше да бъдем принудени да се оженим!
Ема замръзна.
Гласът му омекна.
— Планът ти поначало беше безумен и ти го знаеш. И след като трябваше да се грижа за теб, се чувствах отговорен. Исках единствено да съм сигурен, че когато се прибереш у дома, няма да си загубила работата си.
— Но не се получи, нали? – едва успя да промълви тя.
— Не аз целунах Тори и й пуснах език насред проклетия паркинг!
— Не съм й пускала език!
— Малко оставаше. – Кени пое дълбоко дъх. – Ще използваш ли за миг мозъка си, вместо да се поддаваш на емоциите? – Бутна я да седне и отново се настани насреща й, така че дългите му крака да препречат пътеката. Теменужените му очи я пронизаха и Ема имаше чувството, че я удари ток. – От самото начало се опитах да те накарам да се вслушаш в здравия разум, но ти не желаеше. Не можех да наблюдавам със скръстени ръце как захвърляш на вятъра цялата си кариера заради някакъв идиот, който не приема отказ.
— Не ти решаваш какво да правя – тросна се тя, но Кени не й обърна внимание.
— В деня, в който ми разказа за Хю, нещо прещрака в ума ми. Спомних си, че баща ми спомена нещо на Шелби, че той е голям инвеститор в КСТ. Оттук нататък не беше трудно да намеря телефонния му номер. Обадих му се и му казах, че някой трябва да се грижи за теб, и след като известно време пухтя и грухтя, онзи плужек се изтърва, че вече бил наел някакъв даласки частен детектив. Обясних му, че детективът не може да те наблюдава достатъчно отблизо, затова, от уважение към дългогодишното му сътрудничество с КСТ, му предлагам да се нагърбя с тази отговорна задача. Негодникът се съгласи и това беше всичко.
Тя го измери със смразяващ поглед.
— Когато се видяхте, Хю се държа така, като че ли изобщо не се познавате.
— Бедингтън е арогантен, но не е глупав. Сигурен съм, че е знаел, че няма да си във възторг, ако разбереш, че е пуснал шпионин по петите ти. Освен това наистина не се познаваме. Говорили сме само веднъж. След това докладвах на един от лакеите му.
— Сега вече разбрах защо толкова бързаше да се оженим – заключи тя горчиво. – Заради чувство на вина.