По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Откъде ти хрумна? Не изпитвам и капка вина.
Тя отново скочи на крака.
— Ти ме излъга!
Той не остана по-назад и също се изстреля от мястото си.
— Никога не съм те лъгал! Просто не ти казах всичко.
— Хей, вие двамата, приключихте ли? – подвикна шофьорът на автобуса. – Групата ми идва.
— Приключихме – отсече Ема твърдо и погледна Кени право в очите, за да осъзнае докрай думите й. – Изцяло.
— Не го казвай! – За нейно изумление, Кени сграбчи ръката й и я придърпа към себе си. – Никога не съм мислил, че толкова лесно се предаваш. Къде са прословутата британска твърдост и непоколебимост? При първия облак на хоризонта ти свиваш платната.
— Не е просто облак, а цяла буря. Аз дори не те познавам.
— Смяташ да се предадеш, така ли? Смяташ най-позорно да избягаш.
— Нужно ми е време да помисля.
— Там ти е бедата – мислиш прекалено много.
— Не смей да ми говориш с този снизходителен тон! Аз не мога да играя по твоите правила, Кени. Не съм устроена така. Не мога просто да приемам нещата и да чакам да видя какво ще стане. Нужно ми е време да обмисля всичко обстойно.
По обратния път до хотела двамата не размениха нито дума
22
Щом се качиха на самолета, Кени зарови нос в книгата, която си купи в магазина за сувенири, а Ема се престори, че чете списание. Двамата почти не разговаряха, но този път Ема не се опита да спори или да го убеждава, защото повече нямаше какво да му каже.
Безкрайно се срамуваше от себе си. Как можа да се съгласи на тази пародия на брак, когато знаеше, че не ги свързва нищо, освен секса? Нито откровеност, нито разбиране, нито истински чувства. Въпреки това тя се бе съгласила да се омъжи за него, също като една „завеяна мила дама”, бързаща отчаяно да се качи на последния влак на омъжените, щастлива да се сдобие с пиринчена венчална халка.
Когато пристигнаха на летището в Далас, Кени вървеше през салона на аерогарата толкова бавно, с такъв непристъпен вид, че никой не смееше да го доближи, дори феновете му, които го разпознаха. Чак когато отидоха да получат багажа й, той най-после благоволи да я погледне.
— Какво ще стане от сега нататък? – попита той сухо. – Ще хукнеш ли обратно към Англия като подплашен заек, или ще останеш тук и ще се бориш?
Тя не бе мислила за нищо друго, откакто си тръгнаха от „Хувър Дам”, и вече бе решила как да постъпи.
— Това не е война.
Очите му бяха студени като два ледени аметиста.
— В такъв случай да го приемем като изпитание на характера. Кой притежава борбеност и кой не.
— Да не би да намекваш, че съм безхарактерна и ми липсва борбеност?
— Още не зная. Ще подвиеш опашка и ще избягаш най-позорно, или ще останеш?
Насмешливото му снизходително поведение я вбеси.
— О, ще се върна в Уайнет. Вече го реших.
По лицето му пробягна проблясък на задоволство.
— Най-после ти дойде умът в главата.
— За разлика от теб аз зная, че това не е игра, и се връщам, за да сложа в ред всичко. Но няма да отседна в ранчото.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че няма да избягам, но няма да живея в твоя дом.
— Но това е пълна идиотщина! Ти живя в ранчото, преди да се оженим, защо сега искаш да се изнесеш?
— Престани да правиш сцени! Това не е истински брак и ти го знаеш.
— Съвсем истински е и имам документ, за да го докажа.
— Престани, Кени. Просто престани. Отлично знаеш какво имам предвид, затова не се опитвай да се криеш зад праведния си гняв.
— Нямам ни най-малка представа за какво говориш. – Той взе куфарите й и закрачи към паркинга.
Ема дори не се опита да го настигне. Тя щеше да се постарае да се придържа към своите отговорности и принципи, защото така бе устроена, но нямаше да тича след него.
Когато най-после се качи в колата, радиото вътре гърмеше с пълна сила. Кени я изгледа изпепеляващо и потегли. Докато Ема закопчаваше предпазния колан, музиката секна и заговори спортният коментатор.
Все още няма официално изявление на комисаря на ПГА Далас Бодин за последната изцепка на Кени Травълър…
Той натисна друг бутон и увеличи звука. Нямаше защо да си прави труда, тъй като Ема не възнамеряваше точно сега да повдига отново въпроса за брака им. Сега Кени беше на ход.
Пътуването до Уайнет й се стори цяла вечност. Макар че в самолета нищо не хапнаха, и двамата не бяха гладни и спряха само за да заредят на една бензиностанция. Вече се смрачаваше, когато Тори се обади от Уайнет, за да се осведоми по кое време ще пристигнат. Тя съобщи на брат си, че е прекарала нощта в дома му в Далас, а Ема се зачуди дали Декстър е бил с нея, макар че очевидно на Кени не му хрумна подобна вероятност.