По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Най-после двамата намериха някакво усамотение, смесвайки се с тълпата туристи, шляещи се по „Стрип”. Ема бе гледала снимки на Лае Вегас, но съвсем друго бе с очите си да види това царство на забавления, построено сред пустинята. От антропологична гледна точка бе очарована, но не беше по вкуса й. Кени сякаш прочете мислите й.
— Ела. Ще ти покажа едно място, което наистина ще ти хареса.
— Къде?
— Ще видиш.
След по-малко от час двамата стояха край огромната язовирна стена на Хувър Дам. Гледката наистина бе зашеметяваща.
— Зная, че в Англия имате безброй страхотни замъци, невероятни катедрали и всякакви забележителности – отбеляза Кени, – при това, без да споменавам фантастичните ви игрища за голф, но трябва да признаеш, че това тук може наистина да те накара да изгубиш ума и дума.
Момчешкият му ентусиазъм я разсмя.
— Признавам.
Кени я притисна към гърдите си, после нежно отметна немирна къдрица от бузата й. Ема се зачуди дали нежността в очите му е истинска, или игра на светлината.
— Скъпа, зная, че ръцете те сърбят да седнеш и анализираш всичко, докато не умрем от скука. Да попълниш някой дълъг въпросник за съвместимост на характерите от „Космополитън”, да обсъдим близките и далечните цели и бог знае какво още. Но не можеш ли поне за малко да забравиш за всичко? Да се отпуснеш? Просто да се забавляваш и да изчакаш да видиш как ще се подредят нещата?
Докато се взираше в теменужените му очи, обрамчени с гъсти черни мигли като малки стрелички, Ема отново си напомни, че това е човек, който бе превърнал леността в житейско мото. Или по-скоро си бе надянал такава маска. Кени не желаеше никой да разбере колко здравата се трудеше за всяка извоювана победа. И очевидно нямаше намерение да се труди здравата за техните отношения. Или имаше? За много неща той все още бе загадка за нея. Ема не вярваше, че важните житейски проблеми трябва да се подминават с лека ръка, но знаеше, че не може да го застави да обсъдят темата. Това, за което той я молеше, не беше правилно, но навярно за него бе единственият начин, по който се справяше с всичко.
А може би тя също не желаеше да се задълбочава. Мисълта я стресна. Тя беше човек, който винаги посрещаше истината открито, колкото и да бе тежка и неприятна, ала наистина ли искаше да го чуе да казва, че я харесва, но не я обича? Наистина ли искаше да го чуе да признава, че няма намерение да приема сериозно брака им, че е бил разстроен и замаян от умора и безсъние, когато е извършил тази лудост, и сега горко съжалява за стореното?
Изгаряща от срам заради собствената си страхливост, Ема се взираше в гигантската чаша на язовира „Мийд”.
— Добре, Кени. Засега да забравим за проблемите.
Той й се усмихна.
— Казвал ли съм ти някога, че си страхотна жена?
— Не. Само, че съм командаджийка с маниери на фелдфебел.
— Едното не изключва задължително другото.
— Ти си луд, знаеш ли? Напълно луд. – Усмихна му се. Думите й внезапно пробудиха частица от спомените й от предишната сутрин и тя чу пискливия вопъл на Хю, с който я посрещна, когато влезе в хотелската му стая.
Той е луд! Ако знаех, че му хлопа дъската, когато първия път разговарях с него…
Космите на ръцете й настръхнаха. Ето какво вчера не й бе давало мира. Какво искаше да каже Хю? Първия път означаваше, че са говорили и друг път. Но доколкото й бе известно, те се бяха срещали само веднъж в дневната на Шелби и Уорън Травълър. Тогава защо Хю бе казал това, ако тогава се бяха видели за пръв път? Защо ще…
Ахна шумно, когато всичко й се изясни.
— Копеле!
— Как…
Тя го цапардоса с чантата по крака. Обзе я безумен гняв и тя хукна да бяга. Но нямаше къде да отиде и този път не можеше да вземе колата му, тъй като ключовете бяха на безопасно място в джоба на Кени.
Ема се затича към автобуса на туристическата компания „Ерей Лейн” и заудря по вратата. Събуди задрямалия на волана шофьор.
— Пуснете ме!
— Ема! За бога, какво…
Шофьорът отвори вратата и тя се втурна по стъпалата.
— Затворете веднага вратата! Каквото и да направи този мъж, не му позволявайте да…
Кени влезе в автобуса.
— Жена ми все още има проблеми с лекарствата, след като й присадиха мозък. Аз ще се погрижа за нея.
— Стой по-далеч от мен!
— Скъпа…
Тя го заобиколи на пътеката.
— Лъжец!
— Но, Ема…
— Невестулка!
— Не съм…
— Мерзавец!
Кени примигна.
— Е, това е нещо ново.
— Не ми се прави на умник! Шофьор, изхвърлете веднага този тип от автобуса!