По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— О, Кени, не биваше да го правим.
— Не разбирам какво толкова е станало, след като ти вече ми призна, че ме обичаш.
— Бракът е нещо сериозно, по дяволите!
— Не ругай. Ругатните нямат голям ефект в съчетание с британски акцент. – Гризна ухото й. – Дори и внезапно да тръснеш най-голямото сквернословие, пак ще прозвучи като нещо, изречено от амвона.
Тя въздъхна. Какво щеше да прави с него?
— Ще ми изтъркаш ли гърба?
Тя насапуниса една гъба, застана зад него и я плъзна по раменете му. Бавно се спусна по-надолу до кръста, задника, бедрата.
— Трябва да ми бъдеш верен – рече тя. – Докато сме женени, трябва да си ми верен.
— Не бях аз този, който се опита да си купи жиголо за една нощ – промърмори тихо той и взе сапуна от ръката й.
— Все пак…
Кени наведе глава и я целуна. Тя откликна страстно – обичаше вкуса на устата му, милувките на езика му, боцкането на наболите му мустаци – но въпреки това целувката й премина в прозявка.
Той го забеляза и се отдръпна.
— Мисля, че е по-добре да изчакаме, докато се наспиш.
— Глупости. – Ема видя какво му струва това въздържание и се опита да се стегне. – Прозявам се, защото миналата нощ почти не спах, а вече е късно и… Продължавай. Наистина. Хубаво ми е.
Той повдигна вежда, обърна я с гръб към себе си и се зае да я сапунисва делово, сякаш внимаваше да не възбуди нито един от двамата. Но явно не му се получаваше и когато пръстът му случайно докосна едното й зърно, тя осъзна, че и на нея не й се получаваше. Потърка насапунисания си гръб о гърдите му.
— Ема… – В дрезгавия му глас прозвуча предупредителна нотка.
Тя придърпа главата му под душа и го целуна.
Кени я облада направо там, под душа. Притисна я до стената, а бедрата й се обвиха около кръста му. След това, докато лежаха един до друг в леглото, телата им се сплетоха в едно – не можеше да се каже къде започва единият и къде свършва другият. Ала колкото и да бе изтощена, Ема не можа веднага да заспи.
Заслушана в дълбокото му равно дишане, тя се опитваше да осмисли факта, че този мъж бе неин съпруг. Тя го обичаше и го желаеше, но тази пародия на брачна церемония не ги бе обвързала истински. Къде бе усещането за привързаност, за което бе копняла през целия си живот? Въпреки жарките ласки на Кени и нежността му, той не я обичаше истински, а да се преструва, че вярва в обратното, беше егоистична самозаблуда, която не можеше да си позволи. Отношенията им бяха толкова временни и нетрайни, както тези с учителите и приятелите, толкова крехки, като връзката й с родителите, които нямаха търпение да забравят, че имат дъщеря.
Ако поне имаше някаква представа за истинските му чувства, може би щеше да бъде по-лесно, ала душата му оставаше затворена за нея, като заключена врата.
Нсутринта я събуди тихият глас на Кени. Той говореше по телефона в съседната дневна.
— Не желая да говоря за това, Шелби. И няма да ти кажа къде сме отседнали. А сега го доближи до телефона.
Настъпи кратка пауза, сетне Кени отново заговори. Този път гласът му беше с една нотка по-висок.
— Хей, Пити, аз съм, Кени. Виж, приятелче, нямах намерение да изчезвам така внезапно. Скоро ще се върна и двамата ще поплуваме, нали? Хубавичко ще се изкъпем. Ти и аз.
Ема се усмихна. Точно тази страна от характера на Кени обичаше най-много.
Последва нова пауза, после той отново снижи глас, очевидно Шелби пак бе на телефона.
— Ако знаеш в кой хотел сме, неволно ще се изпуснеш и тогава репортерите ще ме налетят като мухи на мед. – Замълча и додаде сухо: – Да, беше истинска романтична церемония. Ъхъ. Ще й кажа.
Появи се на прага с разрошена коса, небръснат като герой от пиратски филм.
— Шелби каза да те поздравя.
Познавайки Шелби, Ема съвсем резонно предположи, че посланието е по-дълго, но не го подложи на разпит.
Следващите няколко часа прекараха в леглото, като Кени, както винаги, пое командването, но беше толкова внимателен, отгатваше всяко нейно желание, че тя нямаше поводи за оплакване. Накрая се загърнаха в хотелските халати и закусиха с апетит. Ема няколко пъти се опита да заговори за сериозността на стореното от тях, но той отклоняваше темата, като че ли си бяха определили обикновена среща в събота вечер. Изглежда, сексът бе единственото, което го свързваше с нея, и възелът в стомаха й ставаше още по-стегнат.
След закуска двамата отидоха да си купят дрехи. Кени се опита да се скрие зад чифт модни слънчеви очила и бейзболната шапка, но неколцина клиенти в магазина го разпознаха и пожелаха да узнаят какво се бе случило. Той подмина въпросите им с обичайната си невъзмутимост, преструвайки се на умствено изостанал, и те накрая го оставиха на мира.