По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Километрите се нижеха и те най-после стигнаха до северните покрайнини на Уайнет.
— Ще ме оставиш ли в хотела, ако обичаш? – Още докато го казваше, се питаше защо си прави труда, след като отлично знаеше какъв ще е отговорът му.
— Ако смяташ да бягаш от дома си, трябва да го направиш сама. Аз нямам намерение да ти помагам.
Ема беше прекалено уморена, за да спори с него. Утре щеше да уреди всичко. Облегна се на седалката, затвори очи и не ги отвори, докато не пристигнаха в ранчото.
Влязоха в къщата откъм гаража. Кени вървеше напред с куфарите и ги остави, за да отключи вратата. Пропусна я учтиво напред и тя пристъпи вътре.
В един миг кухнята тънеше в мрак, а в следващия се обля в ярка светлина.
— Изненада!
— Изненада! Изненада!
— Ето булката идва…
Ема обходи с поглед щастливите засмени лица, изпълващи кухнята, и с ужас осъзна, че този нещастен ден щеше да завърши още по-зле.
— Време е да се разреже тортата! – възвести Патрик, след като бяха произнесени всички тостове и гостите представени на булката.
Кени и Ема пристъпиха от противоположните краища на стаята към творението на Патрик – кула, покрита с ванилов крем, върху чийто връх се мъдреха две фигурки от играчките на Питър, ведно с две книжни байрачета на Англия и Щатите. Ема се запита дали някой от присъстващите забеляза, че булката и младоженецът разговарят с всички други, освен помежду си.
Главата я цепеше и единственото й желание бе да се свие на кълбо и да заспи. Погледна завистливо Питър, който подремваше кротко върху рамото на Кени, олигавил яката на ризата му за голф.
Освен семейство Травълър и Декстър, присъстваха Тед Бодин заедно с отец Джоузеф, неколцина директори от КСТ, както и шумна тълпа от приятелите на Кени от „Роустабаут”, които се забавляваха с още истории за разхайтените младежки години на Кени: как откраднал есето на една съученичка, как метнал към далекопровода най-новите маратонки на някакво момче или изгубил нечий малък брат.
Ема сподави закрилническите си инстинкти, които винаги пробуждаха у нея злорадите спомени на приятелите му за безразсъдния стремеж на Кени към саморазрушение. Той беше зрял мъж и щом не желаеше да се защити, това беше негова, а не нейна грижа.
Тя приближи сватбената торта от единия край на стаята, а той от другия. Уорън побърза да вземе Питър и се усмихна топло на Ема.
— Ако още не съм го казал, ще го изрека сега: добре дошла в семейството, лейди Ема. Самият аз не бих могъл да намеря по-добра съпруга за Кени. – Погледна сина си с умоляващ поглед, който направо разкъса сърцето й. – Поздравления, синко! Гордея се с теб!
Кени кимна небрежно и застана пред тортата. Душата я заболя от мъка по тях двамата: за бащата, който искаше изкупление за старите грехове, и за сина, който не можеше да прости липсата на грижи и внимание в детството.
Патрик подаде на Ема ножа за разрязване, украсен с червени, бели и сини панделки.
— Май повече подхожда за патриотична церемония, отколкото за сватбен прием – подсмръкна той, – но нямах време да измисля нещо по-оригинално.
Ема му се усмихна, сетне сведе поглед към ръката на Кени, отпусната върху нейната – тази широка, загоряла длан, закриваща нейната малка и бяла ръчичка, фините пръсти, обвили нейните. При вида на съединените им ръце в очите й запариха сълзи. Да можеше и сърцата им да се слеят така в едно.
Кени отпи от виното, после прекоси кухнята и угаси лампата, оставена да свети на остъклената веранда. Лейди Ема бе избягала на горния етаж в минутата, когато си тръгна последният гост, и то не защото бързаше да се пъхне в леглото му. Не, лейди Ема тази нощ бе решила да се уедини. Младият мъж се запита дали тя бе стигнала дотам, че да заключи вратата, но сетне си каза, че не би го сторила. Тя разчиташе честта му да го държи настрани, а не ключалката.
Неговата чест. В очите на обществото тя бе жестоко опетнена, но нищо не можеше да го накара да съжали за побоя над Хю Холройд.
Излезе на верандата и твърде късно осъзна, че там имаше още някой. Баща му седеше на дивана със заспалия Пити, сгушен в ръцете му. Кени тутакси застина, както винаги в присъствието на баща си.
— Мислех, че си тръгнал.
— Помолих Тори да закара Шелби. Исках да поговоря с теб насаме.
Уорън беше последният човек, с когото Кени искаше да разговаря тази вечер или която и да е друга.
— В случай че не си забелязал, аз съм на меден месец.
— Това, което видях тази вечер, не ми прилича на меден месец. Лейди Ема почти не ти продума. – Пити измърка в съня си и Уорън го притисна към гърдите си.
Дали баща му някога го бе държал така? Сепна се, когато го прободе ревност. Тутакси се засрами, а после нещо в него се отпусна. Ема беше права. Уорън се бе поучил от грешките на миналото и всички тревоги на Кени за малкия му брат бяха безпочвени. На Пити нямаше да му се наложи да се бори за бащината обич.