Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне

Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:

ЕДНА БРИТАНСКА ЛЕЙДИ
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 144
Перейти на страницу:

Уорън не трепна пред злостната му атака и Кени се почувства дребнав и злобен. Баща му само обви нежно ръка около главичката на Пити и се изправи.

— Няма нищо, синко. Разбирам. Свикнал съм да се терзая от вина, когато става дума за теб. Не си длъжен да ми простиш.

Пити се размърда, отвори леко очи, но отново ги затвори, когато Уорън го сгуши по-удобно.

— Ти си добър човек, Кени, и то благодарение на Дали, не на мен. Порядъчен и състрадателен, а умът ти сече като бръснач. Струва ми се, че се опитвам да кажа: крайно време е да приемеш това, което останалият свят вече отдавна е разбрал, а именно, че ти си много повече от поредния разглезен богаташ, който умее да играе голф.

Запъти се към вратата, ала Кени не можеше да го остави да си тръгне просто така. Нямаше да допусне баща му да има последната дума.

— Да не си посмял да постъпваш с Пити, както с мен – озъби се той, – или ще отговаряш пред мен.

Лицето на баща му се забули от тъга и младият мъж се извърна, неспособен да понесе мъката му.

— Вярвам, че се уча от грешките си, и смятам да се постарая да бъда най-добрият баща на света за него. За съжаление, не съм съвършен. Но предполагам, че ти отдавна го знаеш.

Той намести отново бебето в ръцете си и изчезна, оставяйки Кени с неприятното усещане, че е останало недовършено нещо много важно.

Ема прекара дълга и самотна нощ в стаята за гости. Липсваха й топлината на мускулестото мъжко тяло до нейното, навикът му да придърпва цялата завивка за себе си, докато се обръща в леглото, ръцете му, които я търсеха в съня. Когато на следващата сутрин се отправи към банята, зърна през прозореца Кени да плува в басейна. Вместо обичайните лениви движения, ръцете му пореха с настървение водата, сякаш поставяше световен рекорд по плуване.

Ема облегна буза на рамката на прозореца и дълго го наблюдава как стига до единия край на басейна и мигом поема в обратната посока. Младата жена изведнъж се запита какво ще кажат останалите, като разберат, че този брак няма да трае дълго.

Кени отново прецака всичко. Винаги сме знаели, че няма да се получи. Бива го единствено да играе голф.

Легендата за мързеливия, разглезен Кени ще укрепне още повече.

Ема си каза, че това не е неин проблем, ала се чувстваше тъжна и угрижена. Изкъпа се, облече се и слезе в кухнята. Патрик бе оставил бележка върху плота с указания да вземе от хладилника купата с пресни плодове. Освен това я съветваше да не вдига телефона. Докато вадеше купата с плодовете, Ема чу отварянето на входната врата, последвано от оживеното бърборене на Тори и тихия, спокоен глас на Декстър.

След секунда Тори се появи в късо горнище от батак на сини и пурпурни шарки, шорти и кожени сандали на високи платформи.

— Май трябваше първо да позвъня, тъй като това вече не е ергенско жилище. Извини ме, лейди Ема.

— Няма нищо – отвърна новоизлюпената младоженка и се усмихна на Декстър. – Налей си кафе.

— Благодаря – кимна той и се отправи към кухнята, сетне се спря, когато се появи Кени. Сивата тениска бе прилепнала към мократа му гръд, от завитите краища на косата му капеше вода, а босите му крака оставяха влажни отпечатъци върху теракотения под.

— Привет, голямо братче.

Кени изстиска една усмивка на сестра си, но после видя Декстър и се намръщи.

— Ти какво правиш тук?

— Аз го поканих.

Кени изгледа мрачно сестра си.

— И защо си го направила? Мислех, че искаш да се отървеш от него.

— Да, обаче се оказа доста по-трудно, отколкото мислех.

Кени свъси вежди, сетне се вгледа по-внимателно в Тори. С три крачки прекоси кухнята, вдигна ръка, обхвана брадичката й я наклони към светлината.

— Той ли го направи? Той ли ти направи тази смучка?

— Може би. – Тя избута ръката му. – Между другото, вчера в дома ти имаше поне петдесет съобщения на телефонния секретар. Явно всички на този свят се опитват да се свържат с теб. Сбиването с Хю отново е по челните страници на всички спортни издания.

Кени смъкна кърпата, увита около врата му, и се извърна към Декс.

— Напил си я, нали? Миналата нощ. Не успя да я съблазниш трезва, затова си я напил.

Тори се намести върху едно от високите столчета край плота и се усмихна.

— Той направи нещо по-лошо. Много по-лошо. Нали, Декс? Кени тутакси застина и Ема вдигна тревожно глава. Той пусна кърпата, а мускулите под влажната сива тениска се напрегнаха.

1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 144
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)