По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Кени!
Той не можеше да слуша повече въпроси, за които нямаше отговори, затова я привлече в прегръдките си и запуши устата й със своята. Целувката тутакси ги възпламени и на Кени му хрумна мисълта, че всичко може да се подреди чудесно, ако прекарват повечето си време по този начин, но някак си не можеше да се убеди, че ще стане толкова лесно.
На вратата ги посрещна слаба жена на средна възраст, с щръкнала на всички посоки руса коса и очила с червени рамки. Не след дълго двамата стояха вътре пред градинска беседка с бяла дървена решетка, изпълняваща ролята на олтар, украсена с прашасали копринени рози, готови да произнесат брачните си клетви. Той не се бе сетил да й купи венчална халка, но параклисът предлагаше и такива услуги, разбира се, срещу допълнително заплащане, и не след дълго се сдобиха с нужния атрибут.
Лейди Ема, изглежда, всеки момент щеше да ревне отново.
— Кени, аз наистина не мисля…
Той отново заглуши думите й с целувка и церемонията започна. Когато жената с червените очила подхвана ритуалното слово със „Скъпи влюбени…”, на Кени изведнъж му се стори, че сякаш се е отделил от тялото си и се гледа отстрани – ужасен от това, което прави, но безпомощен да го спре. А тихите, несигурни отговори на Ема ни най-малко не приличаха на обичайните й енергични, безапелационни призиви на фелдфебел, даващ заповед за щурм на барикада. Той стисна ръката й с намерението да й вдъхне увереност, а може би да успокои себе си. Какво, по дяволите, правеше?
Когато се качиха в колата, и двамата трепереха.
— Беше ужасно – потръпна Ема.
— Важното е, че свърши. И повече няма защо да мислим за това.
— Можем да се разведем. Щом е толкова лесно да се оженим, няма да е трудно и да се разведем.
— За целта трябва да отлетим за Мексико, а аз съм прекалено изморен. – Той включи двигателя.
— Това не може да е законен брак. Всичко беше толкова евтино и пошло.
— Щатът Невада не се интересува от добрия вкус. Питам само от чисто любопитство – онова нещо, което Тори спомена… сега аз лорд Кени ли съм?
— Разбира се, че не си! От всички абсурдни идеи… – Тя млъкна, защото осъзна, че той се шегува.
— Според мен имаме два избора – продължи да говори той, защото знаеше, че ако не го стори, тя отново ще пусне латерната. – Можеш или да запазиш фамилията си, или да вземеш моята, но по-добре да не са и двете заедно. Никой няма да те вземе на сериозно, ако започнеш да се подвизаваш наоколо като лейди Ема Уелс-Финч-Травълър. Поне не в Тексас. Достатъчно ясно ли се изразих? – Той забеляза как тя хвърли поглед към новата си златна венчална халка.
— Напълно. – Ема се зае да върти пръстена, питайки се дали утре няма да позеленее. Погледна към ръката на Кени и съжали, че не се бе сетила да купи същата халка и за него.
Тя бе изрекла брачните клетви по своя воля – той не я бе принудил – тогава защо го бе направила? Защото му го дължеше и възстановяването на репутацията му бе най-малкото, което можеше да направи за него. Но не можеше да разбере как женитбата й за него щеше да помогне за това. Щеше да бъде много по-ефективно, ако просто се обади на Дали и му обясни всичко, но всеки път, щом го споменеше, Кени побесняваше.
Напразно се самозалъгваше. Истината беше, че тя не искаше да каже „не”, макар да знаеше, че е грешка. Ярките светлини на неоновите реклами по „Стрип” проблясваха над колата, но Ема не ги забелязваше, потресена от собствената си слабост. Опита се да се разсее и да мисли за други неща – как някакъв непознат ще се рови във вещите й, докато ги опакова, реакцията на Пенелопи, когато узнае, че тя е новата директорка на „Сейнт Гъртруд”, отмъстителната злоба на Хю.
При мисълта за Хю отново изпита странното усещане, че пропускаше нещо важно от тазсутрешната среща в хотелската му стая. Какво бе казал той? Тогава й се изплъзна, но…
Отърси се от тревожните мисли. И без това имаше достатъчно проблеми, за да си създава въображаеми. Например каква бе вероятността отново да получи багажа си, натоварен на самолета за Лондон?
— Нямам никакви дрехи.
— От моя гледна точка не е голяма загуба.
— Ти също нямаш.
— Затова Бог е измислил кредитните карти.
— Няма да взема от парите ти.
— Нашите пари. Сега всичко е в един общ кюп, затова се приготви да отвориш банковите си сметки и да влееш в него всичките си спестени лири.
— Те не са никак много – мрачно обяви тя.
— Нищо, ще се договорим. – Устните му се извиха в усмивка.
Половин час по-късно Ема стоеше под душа в просторната мраморна баня в хотелския апартамент. Вратата зад нея се плъзна и две загорели от слънцето ръце се обвиха около кръста й. Ема отпусна глава върху гърдите му.