По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Декстър отново усети промяната в настроението й и за пореден път се отдръпна леко и прошепна:
— Сега ще те докосна. Само отвън.
Тори се улови, че кима.
Пръстът му обходи тясната влажна дантелена лентичка между бедрата й. Нагоре и надолу. Разтриваше. Милваше. Побъркваше я.
И продължи, докато сладкото мъчение стана почти непоносимо. Тогава устните му гризнаха ухото й.
— Сега трябва да сваля роклята ти. Искам да те видя.
Тя копнееше да я види гола.
— О, да…
Декстър свали роклята й с нетипична за него непохватност. Докосна закопчалката на сутиена.
— След като махна това, ще целуна гърдите ти.
Трябваше ли наистина да оповестява всяко свое движение?
— Не е нужно да молиш за разрешение.
— О, аз не моля. – Повдигна чашките на сутиена и обходи гърдите й с поглед. – Само ти давам възможност да се подготвиш.
Декс се държеше така, сякаш гърдите й бяха най-скъпоценното творение на земята. Изучаваше ги, целуваше ги, пощипваше, смучеше и отново ги изследваше.
— Мисля – пророни накрая, – че е време да сваля гащичките ти.
— Аз мисля – прошепна тя в отговор, – че е време аз да сваля твоите.
Той се втренчи в нея и засмука другото й зърно.
— Добре.
Тори се изправи на колене и пръстите й се стрелнаха към ципа на панталона му. Но преди да го дръпне, той възпря ръката й.
— Не забравяй какво ти казах за женитбата.
— Да, да. – Тя избута пръстите му и дръпна ципа. След миг почти загуби дар слово.
— Не се притеснявай – успокои я той. – За никъде не бързаме.
Устата й пресъхна, докато се взираше в него.
— Не се притеснявам. По-скоро съм потресена.
Той се засмя и съблече останалите си дрехи. Тори захвърли роклята и сутиена. Сега единствената преграда помежду им бяха прашките от коприна. Той пъхна палец под тях и ловко ги смъкна.
— Легни върху възглавниците, скъпа. Ще те любя.
От устните й се изтръгна сподавена въздишка. Никога досега не се бе чувствала толкова закриляна и защитена.
Докато минутите се нижеха, Тори откри много нови неща за Декс. Той обичаше да изследва всичко. Старателно и задълбочено. Да преценява, претегля и гали. И любознателността му към Тори като че ли бе ненаситна.
Освен това тя установи, че той притежава невероятна способност да се съсредоточава, че не е прекалено претенциозен, не се отегчава лесно и е неуморим. Не толкова приятно беше откритието, че му доставя удоволствие да кара жената да моли.
— Моля те, Декс… повече не издържам. О, моля те…
— Скоро, скъпа. Много скоро.
Когато най-сетне проникна в нея – първо обявявайки намеренията си с безбожно възбуждащ живописен език – тя откри, че двамата си пасват идеално. Обаче последното му изявление я изпрати на седмото небе.
— Ще свърша в теб.
Миг по-късно Тори се убеди, че Декс държи на думата си.
21
Кени не можеше да повярва, че е заспал. В един миг Ема дрънкаше разгорещено, опитвайки се да го убеди в нещо, а в следващия колелата на самолета подскочиха, когато докоснаха пистата на летището във Вегас. Навярно заради предишната безсънна нощ бе спал толкова спокойно.
И тогава си спомни. Той беше на път да се ожени за най-властната жена, която някога бе срещал. Изпъшка.
Ема смръщи чело и го погледна, а той с ужас видя как устата й се отваря.
— Нито дума – промърмори и затвори очи.
Тя изсумтя обидено, но не каза нищо.
Още щом слязоха от самолета, Кени я повлече покрай игралните автомати, изобилстващи на летището във Вегас, право към гишето на „Ейвис”. Наближаваше полунощ, но той за нула време нае кола и не след дълго двамата вече се носеха към града.
Щом се озоваха в колата, словесният поток на Ема се отприщи и всички старания на Кени да го спре пропаднаха най-безславно.
— … сигурна съм, че можем да оправим всичко… Веднага щом Дали узнае истината… ще успея да хвана сутрешния полет до Лондон… няма никаква причина ние да се… – И не спираше да бръщолеви все в този дух, докато прохладната струя на климатика образуваше около главата й облак от разрошени светло карамелени къдрици. Един непокорен кичур се лепна върху малкото й сладко носле. Тя го отметна нетърпеливо, а устата й не спираше да мели. – … самата идея е абсурдна… трудно ми е да проумея… цялата тази приумица да ме спасяваш…
Той се бе отправил към някой от хотелите по „Стрип”, но изведнъж сви в страничната алея, водеща към сватбен параклис, измазан в бяло и розово, с яркочервен неонов звънец, намигващ закачливо от предния прозорец. Кени спря на едно от четирите места за паркиране и изключи двигателя. Край алеята имаше малка цветна градина, охранявана от олющен гипсов елф.