Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
36!
- Махнете тази шапка - веднага му каза Брезийон. - Приличате на селянин.
- Това ми е маскировката - обясни Адамсберг и остави ушанката на един стол. - Арктическа техника, която прикрива очите, ушите, бузите и брадичката.
- Побързайте, Адамсберг. Правя ви услуга, като се съгласявам да разговарям с вас.
- Помолих Данглар да ви съобщи какво открих след ексхумацията. Възрастта на съдията, историята на семейство Гийомон, убийството на майката, ръката от оньори.
- Съобщено ми е.
- И какво ви е мнението, господин дивизионен комисар?
Брезийон запали една от дебелите си цигари.
- Положително, с изключение на две точки. Защо съдията се е правил на петнайсет години по-стар? Че си е променил името след майцеубийството е очевидно. А и при партизаните това не е било трудно. Но възрастта?
- фюлжанс е ценял властта, а не младостта. Бил е на двайсет и пет години, когато е завършил право. Какво е можел да очаква след войната? Нищо повече от бавния напредък на млад юрист, който мъчително изкачва стъпалата на йерархията, фюлжанс е искал съвсем друго. С неговата интелигентност и някоя и друга фалшива препоръка той е можел бързо да стигне до най-висок пост. При условие, че е достатъчно възрастен, за да претендира за това. Зрелостта е била необходима за амбицията му. Пет години след бягството си вече е бил съдия в Нантския съд.
- Добре. Втора точка. Ноела Кордел по нищо не прилича на четиринайсета жертва. Името й няма връзка с оньорите от играта. Така че аз все още си бъбря с един избягал от правосъдието убиец. Не сте оневинен, Адамсберг.
362
- Имаше и други странични жертви по пътя на съдията. Микаел Сартона например.
- Още нищо не е доказано.
- Но може да се предположи. Както и за Ноела Кор-дел. Както и за мен.
- Тоест?
- Ако съдията е възнамерявал да ме натопи в Квебек, то той е разбрал, че планът му се е провалил. Аз съм избягал от Канадската кралска жандармерия, а ексхумацията го лишава от гробищното му уоежище. Ако успея да убедя властите да ме изслушат, той губи всичко. Не вярвам да поеме този риск. Смятам, че ще реагира възможно най-бързо.
- Като ви елиминира?
- Да. Затова трябва да му улесня нещата. Да се прибера вкъщи съвсем открито. И той ще се появи. Това съм дошъл да поискам от вас. Нужни са ми няколко дни.
- Да не сте се побъркали, Адамсберг? Смятате да приложите стария номер с козата? За да уловите вълка? Да го приложите на един луд за връзване с тринайсет убийства на съвестта?
Или по-скоро номера с комара в ухото, помисли Адамсберг, стария номер с рибата в езерната тиня, която привличаме със светлината на лампата. Нощен лов на фенер. И този път рибата държеше тризъбеца, не човекът.
- Няма друг начин да го накараме да се покаже.
- Самоубийствен начин, Адамсберг, който при това няма да ви оневини за убийството в Хъл. Ако съдията не ви убие.
- Поемам риска.
- Ако ви заловят в дома ви жив или мъртъв, Канадската кралска жандармерия ще ме обвини в некомпетентност или в съучастничество.
- Ще кажете, че сте вдигнали наблюдението, за да
ме хванете.
363
- И ще трябва незабавно да ви екстрадирам - каза Брезийон, като загаси фаса си с широкия си палец.
- И без това ще ме екстрадирате след четири седмици и половина.
- Не обичам да изпращам хората си на смърт.
- Кажете си, че вече не съм един от хората ви, а беглец, с който нямате нищо общо.
- Добре - въздъхна Брезийон.
Всмукан от миногата, помисли Адамсберг. Стана и нахлупи арктическата си маскировка. За първи път Брезийон му протегна ръка за довиждане. Несъмнено признание, че не е сигурен дали ще го види отново.
LIX
В Клинянкур Адамсберг натика бронираната жилетка и оръжието в сака си и целуна двете жени.
- Малка експедиция - каза той. - Няма да се бавя.
Но не е сигурно, помисли си, тръгвайки по старата уличка. За какво беше този неравен дуел? За да изиграе последния си коз или за да превари смъртта, да се изложи на ударите, които фюлжанс щеше да му нанесе с тризъбеца си, вместо да потъне в сянката на пътеката и да живее, без никога да узнае дали е намушкал Ноела? Виждаше като през запотено стъкло как тялото на девойката се полюлява под леда. Чуваше жалния й глас. И знаеш ли какво направи моят френд? Заряза Ноела, която остана с пръст в устата. Ноела спомена ли ти вече? За парижкото ченге?
Все така навел глава, Адамсберг ускори крачка. Не можеше да намеси никого в стария номер с комара в ухото. Наковалнята на вината, която тежеше на раменете му след убийството в Хъл, не му позволяваше да го стори, фюлжанс можеше да свика васалите си и да организира истинско клане, да ликвидира Данглар, Ретанкур, Жюстен, да окървави цялата Бригада. Кръв, която се разстла пред очите му като червена карди-налска мантия. Върви сам, младежо.