Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
Адамсберг отпусна револвера си. Съдията се усмихваше. Беше толкова сигурен в успеха на начинанието си, че бе дошъл невъоръжен. Щеше да остави след себе си съвършен самоубиец и признание, което щеше да осигури свободата му. Адамсберг се загледа в магнума, смешно малко могъщество, и изправи рамене. На по-малко от метър зад съдията стоеше Данглар и пристъпваше тихо като котка. С шапката с от-рязания помпон на главата, с флакон с газ в дясната ръка и с беретата си в лявата. Адамсберг вдигна револвера към челото си.
- Дайте ми малко време - помоли той, като долепи дулото до слепоочието си. - Време за малко размисъл.
фюлжанс направи презрителна гримаса.
- Дребно човече - повтори той. - Ще броя до четири.
На две Данглар беше захвърлил спрея и хванал беретата с дясната си ръка. фюлжанс се изправи с вик и се обърна към капитана. Данглар, който виждаше за пръв път лицето на съдията, се стъписа за секунда и юмрукът на фюлжанс улучи брадичката му. Данглар силно се блъсна в стената и стреля, но пропусна съди-
372
ята, който вече бе стигнал до вратата. Адамсберг изтича на стълбището и се прицели в гърба на стареца. Заместникът му излезе на площадката, когато той отпускаше оръжието си.
- Слушайте - каза Адамсберг. - Колата му тръгва.
Данглар взе на бегом последните стъпала и се озова на улицата с оръжието си в изпънатата ръка. Твърде далече, нямаше Да улучи дори гумите. Колата сигурно бе чакала съдията с отворена врата.
- Защо не стреляхте, по дяволите? - извика той, качвайки се нагоре по стълбите.
Адамсберг седеше на дървеното стъпало с магну-ма в краката си, с наведена глава и ръце, отпуснати върху коленете.
- Да застрелям в гръб невъоръжен човек? - каза той. - Нямаше да е законна самоотбрана. Достатъч-но съм убивал, капитане.
Данглар заведе комисаря в апартамента му. С полицейски нюх откри бутилката с хвойнова ракия и наля две чаши. Адамсберг вдигна ръката си.
- Вижте, Данглар. Треперя. Като лист, като червен лист.
Знаеш ли какво направи моят френд? Парижкото ченге? Споменах ли ти?
Данглар изпи на екс първата си чашка с ракия. Докато си наливаше втора, набра номера на Бригадата.
- Мордан? Данглар е. Охрана на дома на форестие Камий, улица Тамплие, номер двайсет и три, четвърти район, седми етаж, вляво. Двама души денонощно, два месеца. Уведомете я, че аз съм наредил.
Адамсберг отпи от ракията. Чашата тракаше в зъбите му.
- Данглар, как се оправихте?
- Като полицай, който си върши работата.
- Как точно?
373
- Първо се наспете - каза Данглар, загледан в опънатите черти на Адамсберг.
- За да сънувам какво, капитане? Аз съм убил Ноела.
Оставил яес пръст в устата. Клетата Ноела. Споменах ли ти за това? Моят френд?
- Знам - каза Данглар. - Имам пълния запис.
Капитанът бръкна в джоба на панталона си и извади петнайсетина хапчета, различни по форма и цвят. Огледа резервите си с око на експерт и избра едно сивкаво хапче, което подаде на Адамсберг.
- Изпийте това и поспете. Утре в седем сутринта ще дойда да ви взема.
- Къде ще ходим?
- Да се видим с едно ченге.
374
I,XI
Данглар беше излязъл от Париж и караше внимателно по затисната от гъста мъгла магистрала. Гово-реше си сам, мърмореше си сам, предъвкваше яростта си, вбесен от това, че не е могъл да залови съдията. Не бяха видели добре колата, не можеха да организират преследване. Седнал до него, Адамсберг изглеждаше безучастен към този провал. Само в една кратка нощ увереността, че е извършил престъпление, го бе стегнала като менгеме.
- Не съжалявайте, Данглар - каза той най-сетне с безизразен глас. - Никой не може да залови съдията, казах ви.
- Под носа ми се изплъзна, дявол да го вземе!
- Знам, случвало ми се е.
- Полицай съм, въоръжен съм.
- Аз също. Това не променя нищо. Съдията изтича като пясък.
- Ще убие за четиринайсети път.
- Как се озовахте у дома, Данглар?
- Вие четете в очите, гласовете, жестовете. Аз чета в логиката на думите.
- Нищо не съм ви казал.
-Напротив. Проявихте отлична интуиция, като ме предупредихте.
- Не съм ви предупреждавал.
- Обадихте ми се за детето. „Бих искал да знам преди“ - така ми казахте. Преди какво? Преди да посетите Камий? Не, вече бяхте минали през дома й, мърт-вопиян. Така че звъннах на Клемантин. Обади ми се някаква жена с треперлив глас. Тя ли е вашият хакер?
- Да, Жозет.
375
- Разбрах, че сте взели жилетката и оръжието си. „Няма да се бавя.“ Така сте казали и сте ги целунали. Оръжие, целувки и успокоителни думи, които говорят за несигурност. Преди какво? Преди битка, в която рискувате кожата си. Със съдията, естествено. За тази цел няма друг начин, освен да се изложите на показ на собствена територия. Стария номер със завързаната коза.