Ветровете на Нептун

Адамсберг поклати глава. Пиенето не mv понасяше. Не беше виждал Камий от цяла година и отиде в дома й пиян като свиня, нареди й да извади доминото, настоя да види таткото. Ама също като шефа на гъските. Никаква милост за шефа на гъските - щеше да го натика в катедралата и да го остави да кряка като последния глупак горе на камбанарията.

Измъкна правилата на играта от джоба, в който ги бе пъхнал, и тъжно ги разлисти. Беше старо пожълтяло указание от времето на бабите. Сапеките, бамбуковите пръчки, йероглифите, ветровете и драконите- сега си спомняше за всичко. Бавно прегледа страниците, търсейки онази ръка, която според майката Гийомон съпругът й не бе способен да събере. Спря на Специал-

350

ни комбинации, които бяха много трудни за съставяне. Като например Зелената змия, пълна серия от бамбукови пръчки, плюс тройка от зелени дракони. За игра, за развлечение. Проследи с пръст списъка на комбинациите и спря на Ръце от оньори. Тези ръце включваха тройки от дракони и ветрове. Пример: три западни вятъра, три южни вятъра, три червени дракона, три бели дракона и чифт северни ветрове. Върховна, почти непостижима комбинация. Бащата Гийомон е бил прав изобщо да не се опитва да я постига. Не му е пукало за нея. Както на Адамсберг не му пукате за правилата на играта, които държеше в ръката си. Не тази книжка искаше да държи, а Камий, тя беше едното от нещата в живота му, което искаше да държи. И което беше прецакал. Както се беше прецакал на пътеката, както бе прецакал преследването на съдията, завършило в Колери при белия майчин дракон.

Адамсберг замръзна. Белият дракон. Камий не му спомена за него. Вдигна книжката с правилата, която беше паднала на пода, и бързо я разтвори. Оньори: зелени дракони, червени дракони и бели дракони. Онези, за които Камий каза, че са празни. Ветровете: Източен, Западен, Южен, Северен. Адамсберг стисна тънката хартия. Четирите вятъра: Субиз, Ванту, Отан и Уинд. И Бразилие - огънят, ще рече, идеален червен дракон. Бързо написа на гърба на книжката имената на дванайсетте жертви на Тризъбеца, прибавяйки майката, с която ставаха тринайсет. Майката, първичният бял дракон. Стиснал молива между пръстите си, Адамсберг се опитваше да открие плочките от ма-джонга, скрити в списъка на съдията, в неговата ръка от оньори. Онази, която бащата така и не бе успял да направи и която фюлжанс бясно събираше, за да му върне достойнството. С тризъбец, като ръката на бащата, фюлжанс вземаше жертвите си с трите си железни пръста. Но колко плочки образуваха ръката? Колко, по дяволите?

351

С изпотени длани Адамсберг се върна в началото на правилата - четиринайсет плочки. Четиринайсет. Значи липсваше една, за да се попълни серията на съдията.

Адамсберг четеше и препрочиташе имената на жертвите, като търсеше скритата плочка. Симон Матер. Матер за майката, за белия дракон. Жана Лесар1 -гущер, зелен дракон. Другите имена не му говореха нищо. Не можеше да ги свърже нито с дракон, нито с вятър. Не знаеше какво да направи с Лантретиен, Местр, Лефебюр. Но вече държеше четири ветрове и три дракона - седем от тринайсет. Твърде много, за да е случайно.