Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
- Не съм мигнал, Жозет, не съм в състояние да мисля.
- Оцелелите букви в лаптопа на Микаел. Бях сгрешила от начало до край и започнах отново от ау. Никакъв аутист, нито каучук, ами Утауе. И се получи ето това.
Адамсберг се съсредоточи върху треперещите думи на Жозет.
- Пътеката - прошепна той.
- Микаел наистина е информирал някого. Не сте били сам на пътеката. Някой е знаел, че ще бъдете там.
- Това е само възможно тълкуване, Жозет.
- Няма хиляди думи, които съдържат ау. Този път съм сигурна в декодирането.
- Забележително е, Жозет. Но за тях възможното тълкуване никога няма да има стойността на доказателство, разбирате ли? Измъкнах брат ми от бездната, но аз все още съм вътре, блокиран от много големи скали.
- Ключалки - поправи го Жозет - от много здрави ключалки.
355
LV
В петък сутринта Рафаел Адамсберг намери посланието, което брат му бе нарекъл „Земя“ - така викат моряците, помисли Рафаел, така викат мореплавателите, когато на хоризонта се очертае континент. Препречете писмото няколко пъти, преди да се осмели да схване смисъла на белязаното от нетърпение и умора послание, на кашата от дракони и ветрове, подправена с ухото на съдията, поръсена с пясък, забъркана с убийството на майката, възрастта на фюлжанс, сакатата ръка на Гийомон, село Колери, тризъбеца, играта ма-джонг, ръката от оньори. Жан-Батист беше писал толкова бързо, че бе пропускал букви и цели думи. Във възбуда, която достигаше до Рафаел, предадена от брат на брат, от бряг на бряг, пренасяна от вълна на вълна, заляла убежището му в Детройт и безцеремонно разкъсала сенчестата зона, в която протичаше незабележимият му живот. Не бе убил Лиз. Отпусна се на стола си и остави тялото си да се рее по двата бряга, неспособен да открие по какви странни пътища бе минал Жан-Батист, за да изрови убийствения маршрут на съдията. Веднъж като деца бяха навлезли толкова навътре в гората, че вече не виждаха нито селото, нито дори пътеката. Тогава Жан-Батист се бе качил на раменете му. „Не плачи - бе казал. -Ще се опитаме да разберем откъде са минавали хората преди.“ И на всеки петстотин метра Жан-Батист се качваше на гърба му и казваше: „Оттук.“
И сега бе направил същото. Бе се качил на високо и бе видял откъде е минал Тризъбеца, открил бе кървавата му следа. Като куче, като бог, помисли Рафаел. За втори път Жан-Батист го прибираше вкъщи.
356
LVI
Тази вечер Жозет се занимаваше с огъня. Адамсберг се обади на Данглар и Ретанкур, после си легна и спа цял следобед. Вечерта, все още замаян, зае мястото си до камината и са загледа в хакерката, която разръчка жаравата, после си поигра с една запалена съчка - рисуваше в сумрака пламтящи кръгчета и осмици. Оранжевата точка треперливо се въртеше и Адамсберг се запита дали, подобно на дървената лъжица в тенджерата с крема, и съчката можеше да разбива бучките, всички онези бучки, които все още се трупаха около него. Жозет бе обула кецове, каквито още не бе виждал да носи - сини със златна лента. Като златния сърп в звездната нива, помисли той.
- Бихте ли ми дали за малко пръчката? - попита той.
Заби върха на пръчката в жарта, после я разходи из въздуха.
- Красиво е - каза Жозет.
-Да.
- Във въздуха не могат да се рисуват квадрати. Само кръгове.
- Нищо, и без това не обичам особено квадратите.
- Престъплението на Рафаел е било един голям четвъртит катинар - обясни Жозет.
-Да.
- Днес катинарът е разбит.
- Да, Жозет.
Пуф, пуф, пуф и бум, помисли той и добави:
- Но има още един. А с него нищо не можем да направим.
- Можем, господин комисар. Подземията са измислени, за да се отива от едно място на друго. Проходи-
357
те са свързани помежду си, а вратите, които ги преграждат, могат да бъдат отворени.
- Не винаги, Жозет. Стигнали сме до най-неразби-ваемия катинар.
- Кой?
- Този на застоялата памет, на паметта, останала на дъното на езерото. Споменът ми, блокиран под камъните, собственият ми капан, падането ми на пътеката. Там никой хакер не може да проникне.
- Ключалка след ключалка и едно по едно - това е тайната на добрия хакер - каза Жозет, като събра разпръснатите въглени в центъра на камината. - Не може да се отвори врата номер девет, преди да се отключи номер осем. Разбирате ли, господин комисар?
- Естествено, Жозет - меко каза Адамсберг.
Жозет продължаваше да побутва съчките около запаления пън.
- Преди ключалката на паметта - подзе тя, посочвайки един въглен с върха на машата - стои ключалката, която ви е накарала да се напиете в Хъл и да се напиете снощи.