Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
Адамсберг бавно заобиколи фюлжанс и застана зад нег о. Държеше оръжието си насочено на няколко сантиметра от тила му.
- При това нервно - продължи съдията. - Съвсем нормално за дребно човече.
Посочи с ръка подредените дракони и ветрове.
- Всичко това е точно така - каза той. - Доста време ви трябваше.
Адамсберг проследи движението на тази ужасяваща ръка, бяла ръка с прекалено дълги пръсти, с деформирани от възрастта стави и с поддържани нокти, които китката местеше с онази странна и леко нехайна грация, която виждаме на картините на старите майстори.
- Липсва четиринайсетата фигура - каза той, - която ще бъде мъж.
- Но няма да сте вие, Адамсберг.
- Зелен дракон или бял дракон?
- Какво значение има? Дори в затвора, дори в гроба тази фигура няма да ми избяга.
Съдията посочи с показалец двете цветя, които Адамсберг бе поставил до ръката от оньори.
- Това е Микаел Сартона, а това Ноела Кордел -обяви той.
-Да-
369
- Нека да поправя ръката.
фюлжанс надяна една ръкавица, хвана плочката, съответстваща на Ноела, и с рязко движение я прибави към резервните.
- Не обичам грешките - каза той студено. - Бъдете сигурен, че не бих си дал труда да ви следя в Квебек. Аз не следя, Адамсберг, аз изпреварвам. Никога не съм ходил в Квебек.
- Сартона ви е казал за пътеката.
- Да. След Шилтигем се информирах за действията ви, знаете това. Убийството, което извършихте на онази пътека, беше много забавно. Престъпление на пияница, лишено от елегантност и предумисъл. Колко просташко, Адамсберг.
Съдията се обърна към оръжието.
- Съжалявам, младежо, но това си е ваше престъпление и ви го оставям.
Кратка усмивка. Тялото на Адамсберг се покри с пот.
- Успокойте се - продължи фюлжанс. - Ще видите, че се понася по-лесно, отколкото сте си мислили.
- Защо убихте Сартона?
- Прекалено много знаеше - каза съдията и пак се обърна към играта. - Не поемам подобни рискове. Ще научите също - додаде той, като взе от резервите ново цвете и го постави до другото, - че доктор Колет не е вече на този свят. Автомобилно произшествие. Н че бившият комисар Адамсберг ще я последва в от-въдното - каза той и постави трето цвете. - Смазан от извършеното от него престъпление, твърде слаб, за да понесе затвора, той ще се самоубие. Какво да се прави, стават такива неща с дребните човечета.
- Така ли смятате да процедирате?
- Точно така. Съвсем просто. Седнете, младежо, ставате досаден.
Адамсберг седна срещу съдията с насочено към гърдите му оръжие.
370
- Впрочем би трябвало да сте ми благодарен - усмихна се фюлжанс. - Тази бърза формалност ще ви отърве от едно непоносимо съществуване, тъй като споменът за престъплението ви няма да ви остави на мира.
- Смъртта ми няма да ви спаси. Досието ви е попълнено.
- За всички престъпления има осъдени. Нищо не могат да докажат без самопризнанията ми.
- Пясъкът в гроба е доказателство.
- Именно. Единственото. Тъкмо затова изчезна доктор Шоазел. И затова съм тук и разговарям с вас за самоубийството ви. Проява на лош вкус е да се разкопават гробовете, младежо. И тежък грях.
Лицето на фюлжанс бе загубило презрителното си и усмихнато изражение. Сега той фиксираше Адамсберг със строгостта на всемогъщ магистрат.
- Който вие ще изкупите - продължи той. - Като напишете със собствената си ръка една малка изповед - съвсем естествено действие преди самоубийство. Ще посочите, че сте заменили с чувал с пясък тленните ми останки, които сте заровили в горите на Ришельо. Подтикван от обсебилата ви мания, естествено, и готов на всичко, за да ми припишете убийството на пътеката. Схващате ли?
- Нищо няма да напиша, фюлжанс. Нямам намерение да ви помагам.
- Напротив, дребно човече. Защото ако откажете, към тази редичка ще се прибавят още две цветя. Приятелката ви Камий и детето й. Които ще екзекутирам веднага след кончината ви, можете да не се съмнявате. Седмият етаж, ателието вляво.
фюлжанс подаде на Адамсберг лист и химикалка, които грижливо изтри, преди да му ги връчи. Адамсберг прехвърли оръжието в лявата си ръка и започна да пише под диктовката на съдията. С някои букви по-големи от обикновено.
371
- He - каза съдията и взе листа. - С нормалния ви почерк, чувате ли? Започнете отначало - заповяда той и му подаде нов лист.
Адамсберг написа каквото му продиктуваха и остави листа на масата.
- Чудесно - каза фюлжанс. - Приберете играта.
- Как смятате да ме самоубиете? - попита Адамсберг, докато събираше плочките само с една ръка. -Аз съм въоръжен.
- Но глупаво човечен. Така че разчитам на пълното ви сътрудничество. Просто ще допрете оръжието до челото си и ще натиснете спусъка. Ако ме убиете, двама от хората ми ще се нагърбят с приятелката и потомството ви. Ясен ли съм?