Гилдията на магьосниците

– Има ли магьосници, които са решили да не се присъединяват към Гилдията – които са научили Контрола, но не и как да използват магията?

Той поклати глава.

– Не. Силата на младите мъже и жени, които влизат в Гилдията, все още не е освободена. След това научават Контрола. Не забравяй, че ти си уникална с това, че силата ти сама се освободи.

Тя се намръщи.

– Досега някой напускал ли е Гилдията?

– Не.

Сония се замисли и лицето й придоби напрегнато изражение. От долния етаж се разнесе гласът на Данил, последван от нечий друг глас. Ротан забави крачка, давайки на Сония достатъчно време, за да усети присъствието на непознатия.

Момичето се сви встрани, когато видя магьосника да се носи нагоре по стълбите, без да докосва с краката си стъпалата. Разпознавайки мъжа, Ротан се усмихна.

– Добър вечер, лорд Гарел.

– Добър вечер – отвърна магьосникът и повдигна вежди, забелязвайки Сония.

Тя го зяпаше с широко отворени очи. Когато Гарел достигна горния етаж, краката му стъпиха на пода. Той хвърли към Сония още един любопитен поглед и тръгна по коридора.

– Левитация – обясни й Ротан. – Впечатляващо, нали? За това са нужни малко по-сложни умения. Едва половината от нас го могат.

– А ти? – попита тя.

– Преди непрекъснато се разхождах така – отвърна Ротан. – Сега съм позагубил практика. Денил го може.

– Да, само че аз не съм такъв фукльо като Гарел.

Ротан погледна надолу и видя, че Денил ги чака в подножието на стълбището.

– Аз предпочитам да използвам краката си – каза той на Сония.

– Някогашният ми наставник винаги казваше, че физическите упражнения са също толкова необходими, колкото й менталните. Ако пренебрегнеш тялото...

–... пренебрегваш и ума – завърши Денил и изпъшка. – Неговият наставник беше мъдър и изключително аскетичен човек – каза той на Сония, която застана до него. – Лорд Марген не одобряваше дори виното.

– Може би точно затова ти не го обичаше – отбеляза с усмивка Ротан.

– Наставник? – повтори Сония.

– Това е наша традиция – обясни й той. – Лорд Марген избра да напътства обучението ми когато бях ученик, а аз избрах да напътствам Денил.

Сония закрачи редом с Ротан, опитвайки се да не изостава.

– И как го напътстваше?

Ротан сви рамене.

– По много начини. Най-вече се опитвах да запълня празнините в познанията му. Някои се бяха образували заради грешки на учителите му, други – заради собствения му мързел и липса на ентусиазъм.

Сония погледна ухиления до уши Денил, който кимна утвърдително.

– Помагайки ми в работата, Денил натрупа повече опит, отколкото щеше да получи в клас. Идеята на наставничеството е да помага на ученика да изпъкне.

– Всички ученици ли имат наставници?

Ротан поклати глава.

– Не. Това не е общоприето. Не всички магьосници искат или разполагат с време да поемат отговорността за обучението на някой ученик. Само учениците, които показват обещаващи възможности, имат наставници.