Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
На първо място – граф Николай Естерхази, който защитаваше позицията си на първенец в лова с почти детинска ревност. Докато императорът се отнасяше много любезно с Бей и се забавляваше с маниера му, Ники смяташе, че има основания за съперничество. Този факт ме удиви, но и възмути. Той нямаше право да ми нарежда кого да ощастливявам с приятелството си. Демонстративната му враждебност към всичко английско беше направо смешна. За какъв се смяташе? За човек, имащ право да дава нареждания на своята императрица?
–Тук май не ме харесват – моят гост от Великобритания бързо усети настроенията, съзнателно или подсъзнателно насочени против него.
Беше прав, знаех го. Преди повече от две десетилетия и аз бях изпитала на гърба си тази уникална способност на виенския императорски двор да изключва всяко „чуждо тяло", макар да се преструва, че го посреща с отворени обятия.
– Това е смешно – отвърнах аз, без да уточнявам дали имам предвид подетата от Естерхази война или изказаното от него предположение. – Просто унгарците не са свикнали някой да се мери с тях в ездата, камо ли да ги превъзхожда. Тепърва ще се учат как да реагират като истински спортсмени, но вие не се смущавайте. Целта им е да засегнат по-скоро мен, отколкото вас. Моите унгарци не желаят да ходя на лов в Англия, това е всичко. Така се гордеят със страната си, че не признават нищо друго. Завиждат ви заради моето приятелство, Бей.
– Готов съм да заплатя всякаква цена за това приятелство, милейди – отвърна той; думите му прозвучаха като клетва.
– Щастлива съм, че ме придружавате, и се надявам да запазите благоразположението си към мен – отвърнах с усмивка, а той целият пламна.
– Ще си замина само когато изрично ме помолите за това, Ваше Величество.
– Е, ще има да чакате, също като моите унгарски приятели – шеговито парирах аз.
Когато бях с него, се смеех повече от всякога. Безкрайно се забавлявах със суховатия начин, по който гледаше на нещата и ги коментираше, със склонността му към безобидни и грубовати шеги, с преувеличената му непохватност. Мидълтън беше чужд на онази свръхчувствителна унгарска национална гордост, която слагаше всяка думичка на златарските везни и надушваше предателство навсякъде. Той беше по-земен, по-откровен и ми вдъхваше чувството, че за мен би яздил и през огън, без да прави от това драма на живот и смърт.
По време на унгарските ловни излети оцених спокойствието и увереността, които излъчваше, така че все по-често предпочитах да яздя с него, а не с граф Естерхази или с Елмер Батиани. Последният намери утеха в зачестилото общуване с Мария, ала Ники Естерхази се държеше като момченце, на което са откраднали играчката.
– Прекалено много си позволява този Ники. Ще рече човек, че сме имали любовна връзка, а сега съм се преориентирала към Бей – изпуснах се аз пред доверената ми графиня Мария Фестетикс.
Тя отвърна на ироничната ми забележка с необичайна сериозност.
– Ами, това се дължи може би на обстоятелството, че Ваше Величество прекалено често отпращате малката Валерзее, когато излизате с англичанина. Слуховете се раждат от нищото, а и най-невинните начинания може да бъдат изтълкувани погрешно, стига някой да пожелае да открие нещо лошо.
– Само не започвайте пак с интимните вечери, Мария – подразних се от откровеността й аз.
Знаех, че не й допадаше да вечеряме в тесен кръг, само ловната дружинка и без формалности. Императорът беше изключен от тези вечери, защото не би понесъл да присъства на подобно отклонение от глупавия церемониал. Той не би търпял дори да се разговаря на трапезата. Вечерите с него бяха сковани, безмълвни, скучни и така убиваха настроението, че ти се искаше час по-скоро да свършат.
Нашите весели ловджийски трапези, напротив, бяха истинско удоволствие. Дебатирахме по най-различни събития, разговаряхме за поети и философи, за видове спорт и пътешествия, за изобретения и наука. Никой нямаше предимство и на никого не се налагаше да чака да го заговори императрицата. В този кръг най-после имах възможност да кажа какво мисля, без да ме упрекват в „утопични фантазии" или да ме предупреждават да не си претоварвам главицата с разсъждения.
– Не става дума само за вечерите – обади се Мария. – Има нещо непристойно в поведението на англичанина. Няма съмнение, че Ви боготвори, Ваше Величество. Една Ваша усмивка, един Ваш поглед и той цял разцъфва, сякаш е надзърнал в рая, което прави впечатление при този тъй груб и недодялан човек.