Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Сравнението ме разсмя.
– Не вярвам в мирогледа на нашия шотландски приятел да има място за подобни благочестиви мисли, Мария. Кажи ми, моля ти се, защо да му забранявам да ме обожава? Заобиколена съм от толкова много врагове, позволи ми все пак да имам някой и друг приятел.
Тя не възрази, само сведе очи, а аз се върнах към стихотворенията на Хайнрих Хайне, които четях за отмора. Но понеже бях наясно, че Мария не одобрява благоразположението ми към Бей, реших да си вземем довиждане в жилището на Ида Ференци, когато дойде време шотландецът да напусне „Гьодьольо".
Не исках да се сбогувам с него пред очите на другите, сърцето ме болеше, задето си заминаваше.
– Ще се видим на лова догодина – обещах аз, докато той целуваше ръката ми с неподозирана за този суров спортсмен нежност. -Тоест, ако искате да ме пилотирате и през следващата година.
– Само глупак би отказал да пилотира кралицата на хайката – тросна се той.
Дълбоко в очите му беше стаена болка, подобна на моята. Преглътнах сълзите си.
– На добър път, Бей, и не забравяйте да ми потърсите подходящи коне. Междувременно ще тренирам усърдно, за да не ви посрамя, когато се видим пак.
Погледът ми се замъгли, ала едва когато чух да се затваря вратата, се осмелих да дам воля на сълзите си.
Нямаше вече много мъже в живота ми, които да изпитват към мен такива дълбоки чувства като капитан Мидълтън. Дали намаляващият им брой се дължеше на годинките? Дали причината беше в мен? Може би красотата ми си отиваше?
Какво ми остава, ако тази красота избледнее? Кой тогава ще се грижи и тревожи за мен? Франц Йозеф ли? Той се отнасяше към мен със сърдечна привързаност и вероятно дори би се радвал, ако се превърна в достолепна матрона, с която да си делят кифличките на закуска и която да дебелее неудържимо, докато се превърне в копие на мама или на леля София. Потръпнах само като си представих тази картина. Ако бъдещето ми щеше да изглежда така, не го исках.
Страхът от неизвестността се смеси с тъгата от заминаването на Мидълтън и сълзите ми рукнаха. Чувствах се окаяна и самотна, макар да бях заобиколена от многобройна свита.
* * *
– Абсурд, Сиси!
Рядко се случваше Франц Йозеф да наложи толкова категорично вето на плановете ми – чак се стъписах и се вгледах изпитателно в него. Видя ми се уморен. В русия му мустак проблясваха бели нишки, а линията на челото, откъдето започва косата, се бе оттеглила доста по-назад. Очите бяха хлътнали в орбитите, някогашният им искрящосин цвят сега бе сивкав, лишен от блясък.
– Не говориш сериозно, Франци...
– И още как! Според теб как ще изглежда това пред света? При сегашните отношения между Англия и Австрия е изключено императрицата да пътува за свое удоволствие до Острова.
– Аз се държа настрана от политиката. Нали сам каза, че не желаеш моята намеса – напомних му обидено аз.
– Продължавай в този дух и не ходи в Англия – кимна той, сякаш вече съм взела решението, което му изнасяше.
– А приготовленията ни? – кипнах аз.
– Ами просто ще ги спреш, Сиси. Какво пък толкова? Според мен във Виена има достатъчно работа за теб. Няма да скучаеш.
Почти никога не закусвахме заедно. Трябваше веднага да се сетя, че императорът е имал причина за това необичайно прекъсване в неговата и в моята ежедневна рутина. Като го гледах как машинално разбърква кафето и колко неловко се чувства в кожата си, насмалко не го съжалих, ако не ставаше въпрос за мен и за свободата ми.
– В Англия ме очакват – осмелих се да възразя повторно. Отдавна броях дните до заминаването си.
– Ходенето ти на лов при англичаните би предизвикало гигантски политически скандал, така казва и Андраши.
– О, несъмнено – настървих се аз. Ще рече човек, че цяла Унгария дружно се е вдигнала на нож, само и само императрицата да не ловува рамо до рамо с Бей Мидълтън.
– Да, ама мама се радва на лова в Англия – изписка Валерия, която досега седеше на масата, без да издава звук, така че почти бях забравила за присъствието й. – Тя се чувства добре, когато язди там.
– Ах, детенце – в погледа на Франц Йозеф към дъщеря му се четеше нежност, но и изненада.
Нито Рудолф, нито Гизела биха дръзнали да вземат думата в негово присъствие. Но пък и никой от двамата нямаше тази сладка усмивка, запазена марка на Валерия, която обезоръжаваше императора.
Не можех да се начудя колко сърдечно беше отношението между баща и дъщеря, въпреки че се виждаха толкова рядко. Не изпусках от очи малката, така че тя ме придружаваше при повечето ми пътувания, а с нея – и възпитателките и учителите й. Въпреки това Франц Йозеф и Валерия се разбираха отлично на ниво, което оставаше чуждо за мен.