Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Аз пък смятах за по-разумно да се занимавам с конете си. Първият ми ловен опит показа, че чистокръвните коне, които бях довела от Виена, имат проблеми на английски терен. Трябваха ми коне, тренирани тук и специализирани в конен лов с хайка. Капитан Мидълтън ме консултира при покупката и спечели сребърната купа, която бях учредила за състезание по стипълчейз.
Лудешкото надбягване с препятствия над подкастрени храсти и ровове, пълни с вода, беше спорт точно по моя вкус, макар да се въздържах от участие. Опасността от нараняване и падане беше по-голяма, отколкото при лов, а Франц Йозеф никога не би ми простил, ако поемех такъв риск за здравето си.
И без това получавах предостатъчно донесения за критиките в императорския двор. От уста на уста се предаваха дребнави сметки на пътните ми разходи – уж над сто хиляди гулдена, както и злобният слух, че съм проявявала извънредно неподобаващото за една императрица предпочитание към някакъв червенокос шотландец.
Колко противно ми беше да се завърна в това гнездо на оси, изтъкано от жлъч и дребнавост! Нима се бяха възмутили, когато императорът продаде конете ми, за да плати военните репарации? Нима ме бяха съжалили? Нима изобщо бяха забелязали тази жертва? Никога. Но сега, когато личното ни състояние покриваше желанията ми, те изведнъж се разтревожиха. Каквото и да правех, все беше погрешно.
Въпреки това се налагаше да се върна във Виена, обратно в моята клетка.
На прощаване поканих капитан Мидълтън на есенния лов в „Гьодьольо".
– Не ме карайте да чакам напразно – помолих го аз и си заминах, изтръгвайки от него обещанието, че няма да ме разочарова.
Времето, оставащо до лова, сякаш беше спряло. Използвах лятната почивка в Бад Ишъл, за да продължа там тренировките по скокове и езда. През септември отскочих с „Мирамар" до Корфу, за който си спомнях с добро от отминали лоши времена.
На 9 септември акостирахме в Атина и аз оцених по достойнство свободата, която ми даваше новата императорска яхта. Най-после имах възможност да се възхитя лично на впечатляващите следи от античното минало. Чистите, ясни форми до такава степен отговаряха на идеала за красота в собствената ми душа, че ми се искаше никога повече да не обиждам очите си с натруфения плюш и пищността на виенските салони.
Всички там си въобразяваха, че са толкова модерни и елегантни, толкова образовани. А всъщност просто бяха дребнави и надути – жалки парвенюта, които нямаха нищо общо с истинската култура и красота. Може би трябва да се установя в Гърция? Вероятно там бих се чувствала по-добре, по-необременена. Тази мисъл потъна в забвение, когато в „Гьодьольо" най-после се събра желаната ловна дружина.
Сред гостите бяха брат ми Лудвиг, жена му Хенриета и тяхната 18-годишна дъщеря Мария. Бях обикнала Мария по време на многократните ми посещения в Бавария. Понякога държането й ми напомняше неукротимата, отдавна забравена Сиси, по-късно опитомена във Виена и превърната в нелюбима императрица. Мария обаче беше по-силна от наивната Сиси. Изящната й глава с червеникаворуси коси стоеше гордо и самоуверено върху тесните й рамене. Това момиче знаеше как да се държи и несъмнено привличаше като магнит някои мои гости от мъжки пол.
Никой вече не се осмеляваше да припомни забравения скандал около Лудвиг и неговата красива актриса. Сега Мария беше баронеса фон Валерзее и племенница на императрицата. Тя беше от семейството и аз й имах много по-голямо доверие, отколкото на други, дори само поради кръвната ни връзка. Обикновено в близкото обкръжение на императрицата се допускаха само дами, разполагащи поне с 16 предни от висшата аристокрация, тъй че нейното присъствие до мен представляваше провокация, с която много се забавлявах.
Не се изненадах, че и Мария се включи в ятото въздишащи по Рудолф гъски, след като той пристигна в Унгария заедно с императора и свитата му. Дали да й кажа, че нито отговаря на идеала му за красота, нито изобщо може да става дума за връзка помежду им? Или да я оставя да изживее горчиво-сладката мечта за няколко приятни октомврийски седмици? Реших да си замълча. По-късно щях да се погрижа да я омъжа за подходящ човек, достатъчно възрастен и богат, за да си затвори очите за сенчестите моменти в родословното й дърво.
Капитан Мидълтън пристигна последен от гостите ми. Зарадвах се, когато установих, че изминалите месеци не бяха нанесли ущърб на нашето ездаческо приятелство. Той ми беше останал верен. В искрящите му сини очи се четеше същото обожание, а наеженият червен мустак върху загорялото му лице издаваше предприемчивост и жизнерадост. До него мнозина от високоблагородните ми придружители изглеждаха надути и суетни. Но и онези, които смятах за приятели, реагираха доста странно на появата му в „Гьодьольо".