Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
И сега императорът благоволи да даде обяснение на дъщеря си, каквото, предполагам, нямаше да даде на мен.
– Императрицата е длъжна да се съобразява с политическата обстановка, сърце мое. Ако мама замине за Англия сега, целият свят ще си помисли, че си уеднаквявам политическите цели с тези на кралицата, което би било фатално и не бива да се случва. Ние имаме съюзи, с които трябва да се съобразяваме, и приятели, които не бива да нападаме в гръб. Разбираш ли?
Валерия кимна утвърдително с цялата сериозност на своите осем години, без да забелязва, че Франц Йозеф ми чете конско.
– Разбира се, и аз съм винаги честна с Рустимо. Той ми е приятел.
Кичестият мустак на императора помръдна – лекото движение беше знак, че присвива устни. В случая с малкия мавър той беше на страната на моите критици. Направо се чудех как още не се е сетил да ме упрекне, че от общуването с мавъра красивата бяла кожа на Валерия ще вземе да почернее. Понякога мъжът ми беше суеверен и старомоден като последния файтонджия.
– В такъв случай знаеш кое подобава и кое не – той все пак се въздържа от по-нататъшни критични забележки пред най-малката ни дъщеря и помилва нежно кестенявата й коса. – Смятам, че и мама разбра какво казах.
То се знае! Моите приятели нямаха значение. Те не бяха важни за Виена. Сведох глава, а императорът го прие за съгласие.
– Значи всичко е наред – той остави салфетката и се изправи. – Ще ме извините ли? Бих искал да си поприказваме повече, но днес е денят за аудиенции. Да слушаш учителите, Валерия. Моите почитания, Сиси – наведе се и ме целуна по бузата. – Днес казвал ли съм ти, че отново изглеждаш особено красива? Няма ли да ме дариш с усмивка за довиждане?
Усетих бодливия му мустак, всичко в мен настръхна. Не ми беше дал повод да се усмихвам. Дебелите стени на „Хофбург" бяха клетката на моя живот. Политиката и етикетът – въжетата, приковали ме неподвижно към тези виенски скали подобно на Прометей. Извърнах глава и мълчах, докато той излезе.
– Не тъгувайте, мамо – обади се Валерия, която с фините си сетива усещаше, че баща й ме бе натъжил. – И във Виена има много хубави неща. Тук са татко и Рудолф. А сигурно и госпожа Ренц ще се зарадва, ако отидете да яздите при нея.
Доброто сърце на моята малка дъщеря кроеше планове как да подобри настроението ми. Прегърнах я и с тих ужас отбелязах, че вече изобщо не беше толкова малка. През април щеше да навърши девет, след което с гигантски крачки щеше да се превърне от дете в девойка, а после и в жена. Какво ще стане, когато ме напусне?
Какво предвиждаше ужасната политика на Франц Йозеф за моята единствена? Дали щях да имам власт, за да й спестя мъките и сълзите? Да я предпазя и защитя, така че животът й да не приключи с брак, който да подреже крилата й и да я принизи до собственост на някой велможа, разпореждащ се с нея, както намери за добре?
– Не плачете, мамо – прошепна Валерия и аз бързо примигнах, за да спра напиращите сълзи.
– Мама не плаче, единствена моя. Хубава работа, как така татко ти ще ме разплаче.
– Това е невъзможно, понеже Вие го обичате, нали?
Сърце не ми даваше да излъжа тази невинна душа, затова си замълчах. Впуснах се в трескава активност, за да избягам от грижите и страховете. Запълвах дните си със занимания, които ми помагаха да понасям града и бездушното еднообразие в двореца. Целта ми беше да използвам времето, за да съхраня както физическата си подвижност, така и красотата, която всички бяха свикнали да приемат за даденост. Това бе единственото задължение, което приемах, защото знаех, че за заобикалящия ме свят беше важна само външността.
Начертах си прецизен план по часове, към който се придържах, за да наруша някак еднообразието на безсмислените дни във Виена. Наближаваше пролетта, затова всяка сутрин ставах преди пет часа и изчетквах тялото си от глава до пети на отворен прозорец, преди да ме масажират със специална тинктура от говежда жлъчка, чист алкохол и глицерин. После вземах вана с хладка дестилирана вода и започвах ежедневната си гимнастика във физкултурния салон.
На закуска се срещах с Валерия, а след като малката отидеше при учителите си, идваше Фани, за да ми направи прическата. Докато тя се занимаваше с косите ми, аз четях или пишех писма, нетърпящи отлагане. След прическата идваше ред на обличането, което също отнемаше доста време, дори когато ставаше въпрос за обикновена домашна дреха. Никога не напусках покоите си, преди да съм довела до съвършенство образа, съответстващ на всеобщата представа за императрицата.