Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Предобедните часове отлитаха, запълнени до краен предел. Обикновено обядвах сама, така че можех да се отдавам на предпочитанието си към течна храна, без Франц Йозеф да ми разваля апетита с нежеланите си съвети. Той отказваше да проумее, че представите ми за здравословно хранене се различават драстично от неговите. Предпочитах да избягвам всякакви дебати, защото той беше убеден, че щом е император, автоматично е винаги прав и по тази тема.
Следобед задоволявах потребността си от чист въздух и движение. В зависимост от атмосферните условия и времето, с което разполагах, предприемах продължителни, ободряващи разходки на кон или пеша. След това усилие се преобличах, а Фани отново ми правеше прическа. Обикновено следваше ново посещение на Валерия, а в седем семейството се събираше на вечеря.
Нямах кой знае какви вълнуващи занимания, ала въпреки това не обичах ходът на дните ми да бъде смущаван от ненужните дворцови церемонии – техният смисъл напълно ми убягваше. Аз не бях като княгиня Метерних, чиято цел в живота очевидно беше – окичена с бижута, напудрена и гримирана – да играе основна роля на всеки прием и да владее висшата аристокрация. Всички тези досадни барони, графове, князе и принцове ми идваха в повече. Трябваше ми особена причина, за да ги разгледам под лупа. Такава причина бяха Мария Валерзее и нейното бъдеще.
Лудвиг се зарадва до нямай къде, когато при лятното ми посещение край Щарнбергското езеро предложих планове за женитбата на голямата му дъщеря. Разбира се, Мария не можеше да се надява на добра партия от висшата аристокрация, защото й тежеше тъмното петно в произхода. Въпреки това реших, че съм намерила идеалния кандидат за нея в лицето на един силезийски благородник, чието семейство служеше на императорския двор от незапомнени времена. Георг Лариш беше достатъчно богат, за да предложи добър живот на племенницата ми, но също и достатъчно зрял, за да държи под контрол склонността към палавост и авантюризъм, която бях забелязала у нея.
Сватбата се състоя през октомври в „Гьодьольо", но дори този прекрасен празник не превърна отминалия лов в голямо събитие. Липсваше ми компанията на Бей Мидълтън, а унгарските ми кавалери, колкото и да се стараеха, не бяха в състояние да запълнят тази празнина.
Повече от всякога копнеех дипломатическите усложнения с Англия да приключат. Оскъдните писма, които разменях с Мидълтън, не съдържаха нито една лична дума. Само новини за коне, приятели от лова и спортни детайли, ала аз с безпогрешна увереност знаех, че и той като мен броеше дните до новата ни среща.
– Нима искаш Рудолф винаги да бъде неотлъчно до теб? – сестра ми Мария сновеше неспокойно из салона на апартамента ми в лондонския хотел „Кларидж", необяснимо нервна.
– Какво имаш против Рудолф? Вече е на деветнайсет, извънредно приятен младеж. Зарадвах се, че ще пътуваме заедно – учудих се аз, докато наблюдавах сестра ми.
– Прекалено много си позволява – обидено отвърна Мария. -Остава само да поиска да му се кланям!
– Той е престолонаследникът и един ден ще бъде император на Дунавската монархия – напомних й възмутено. – Не можеш да го обвиняваш, задето този факт се е превърнал в негова плът и кръв.
– Ама моля ти се, Сиси! Още не е станал император. Дори не е станал мъж.
– Виенските контеси имат друго мнение по въпроса – подразних се аз. Откъде накъде й бе хрумнало да напада Рудолф, при това толкова несправедливо?
– Ако обичаш, не ме сравнявай с тези тъпи гъски – задъха се от възмущение сестра ми.
– Недей да се палиш толкова, Мария – опитвах се да запазя добрия тон, не ми се искаше още първата ни среща да прерасне в разправия. – Рудолф пристигна в Англия със своя учител, професор Карл Менгер, за да продължи обучението си. Интересува се от новите индустрии, освен това има обширна образователна програма. Когато ние заминем за Нортхемптъншър, той ще остане в Лондон. По някое време ще ме посети, но със сигурност няма да участва в лов, прекалено опасно е за него. Вече седи доста уверено на седлото, но не е обучен да препуска през полето и да гони лисиците.
– И все пак... – Мария подръпна нервно екстравагантната си рокля и замлъкна, понеже влязоха Мария Фестетикс и младата графиня Лариш. Тя отвърна на поздрава им с почти незабележимо кимване, а аз се запитах как може да упреква Рудолф във високомерие, след като се отнася дори към моята добра Мария и към собствената си племенница, сякаш са въздух.
– Значи възнамеряваш час по-скоро да продължиш за Котсбрук Парк? – попита тя, без да обръща внимание на новодошлите.